О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
С. , 03.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6664 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Софийска градска прокуратура против разпореждане от 14.06.2013г./погрешно посочено като такова от 31.07.13г./ по в.гр.д.№ 12588/12г. на Софийски градски съд, с което е върната въззивната им жалба с вх. № 1026585 от 12.07.12г. срещу решение от 7.06.12г.по гр.д.№ 173/09г. на СРС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
С обжалваното разпореждане СГС е върнал въззивната жалба на Прокуратурата на основание чл.262 ал.2 т.2 от ГПК поради неизпълнение в срок на дадените указания за внасяне на държавна такса в размер на пет лева за обжалване на постановен акт от районния съд с предмет – иск за вреди по З.. Съдът не е възприел довода на Прокуратурата, че е освободена от внасяне на държавна такса по силата на закона, като държавен орган, който отговаря пред съда в качеството на представител на държавата, в изпълнение на възложена от Конституцията и законите на Република България компетентност. Съдът е изложил доводи, че производството по З. се води по иск от физическо лице срещу Прокуратурата, поради което не е налице хипотезата нито на чл.84 ал.1 т.1 от ГПК /вреди от публичен характер/, нито по чл.83 ал.1 т.3 от ГПК /иск, заведен от прокурор/. Няма изрична разпоредба /нито в специалния закон- З., нито в общия – ГПК/, която да освобождава Прокуратурата, която в това производство е равнопоставен участник в процеса, от заплащане на изискуемата се държавна такса, чийто размер е определен в чл.9а от З..
Гореописаните становища, изразени съответно от Прокуратурата и от СГС са двете противоречиви становища в практиката, с които се разрешава въпроса дали Прокуратурата дължи заплащане на държавна такса при обжалване на решение, постановено в производство по З.. Тъй като се касае до противоречива практика, изразена в определения, постановени по чл.274 ал.2 и по чл.288 от ГПК, които съгласно ТР № 2 от 28.09.2011г.по т.д.№ 2/10г.на ОСГТК на ВКС не формират „противоречиво разрешавани въпроси” по смисъла на чл.292 от ГПК, тя не подлежи на уеднаквяване от Общото събрание по посочения ред.
Настоящият съдебен състав счита за правилна тезата, съгласно която Прокуратурата дължи заплащане на държавна такса при обжалване на решение, постановено в производство по З.. Съображенията :
Касае се до специално производство / съгласно чл.8 от З./, в което Прокуратурата отговаря за причинените вреди, който са резултат от нейни незаконосъобразни актове, действия или бездействия. В него тя е ответник, равнопоставен на противната страна /пострадалия/,който разполага с всички права и задължения по ГПК. В това специално производство тя не се явява в защита на обществен интерес и не представлява държавата в изпълнение на възложена от Конституцията и законите на Република България специална компетентност да следи за спазване на законността /съгласно чл.127 от Конституцията/. Касае се до производство, за което се прилагат посочените в З. правила, а съгласно чл.9а от същия закон с наименование ”Такси и разноски” – „за делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет”. От цитираната норма следва, че Прокуратурата не е освободена от заплащане на държавна такса. Изрична разпоредба за освобождаване няма и в субсидиарно приложимия ГПК, съгласно чл.83 ал.1 т.3, от който Прокуратурата е освободена от такси и разноски само по искове, заведени от прокурор. Специалния характер на производството по З., липсата на изрична норма, освобождаваща прокуратурата от внасяне на държавна такса и качеството й в процеса на ответник, отговарящ за причинените от нейни незаконосъобразни актове, действия или бездействия вреди, са мотивите, поради които настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.06.2013г./погрешно посочено като такова от 31.07.13г./ по в.гр.д.№ 12588/12г. на Софийски градски съд, с което е върната на Софийска градска прокуратура въззивната й жалба с вх. № 1026585 от 12.07.12г. срещу решение от 7.06.12г.по гр.д.№ 173/09г. на СРС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.