О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
С. 02.02.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 40 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от А. А. Д. от[населено място] против разпореждане № 15 от 13.10.2010г. по гр.д.№79/10г.на Върховен касационен съд,с което е върната като недопустима частната й жалба срещу определение №488 от 3.05.2010г.по същото гр.д.№ 79/10г.на ВКС,постановено по реда на чл.288 от ГПК. Жалбоподателката счита така постановения съдебен акт за неправилен, поради което желае той да бъде отменен, а подадената частна жалба администрирана и разгледана.
Срещу частната жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и в срок -е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество обаче жалбата- е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното разпореждане № 15 от 13.10.2010г. по гр.д.№79/10г. Върховният касационен съд-е върнал подадената частна жалба срещу постановено определение от ВКС по реда на чл.288 от ГПК-с мотива,че постановения акт е окончателен и не подлежи на обжалване.
Така постановения съдебен акт е правилен.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК –на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат две категории определения-тези на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.Тъй като в случая –не става въпрос да определение на въззивен съд- следва да се обсъди дали процесното определение по чл.288 от ГПК попада във втората група от така посочените определения. Отговорът е отрицателен,защото с определението по чл.288 от ГПК не се дава решение по същество на образуваното касационно производство/в него се обсъждат само предпоставките за допустимост/ и не е преграждащо. Обстоятелството,че то не е преграждащо произтича от характера на уреденото в чл.280 и сл.от ГПК касационно производство, което включва две фази-по допустимост и по съществото на спора.Първата фаза приключва с определение по чл.288 от ГПК,тъй като единственият въпрос,който се разрешава е този за допускане на обжалването. Именно защото с това определение не се разрешава материалноправен спор,а се преценя наличието на конкретни основания, които са изчерпателно изброени – и това става в едно уредено като факултативно /а не като задължително/ касационно производство- определението не може да бъде квалифицирано като преграждащо по смисъла на закона.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВРЪРЖДАВА разпореждане № 15 от 13.10.2010г. по гр.д.№79/10г.на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.