Определение №671 от по ч.пр. дело №627/627 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 671

С. , 09.12. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 627 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Й. М. И.,Христинаа Ц. И.,И. Ц. П. и М. Й. И.-всички от [населено място] чрез процесуалния представител – адвокат Я. против въззивно определение № 136 от 2.09.2011г. по в.ч.гр.д.№ СП-136 по описа за 2011г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение от 20.07.2011г. по гр.д.№ С-27/2011г.на Софийски градски съд,като е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност на стойност 732 420.78лв. чрез налагане на възбрана върху общо четири недвижими имота,запор върху пет автомобила и запор на всички банкови сметки,открити в лицензирани банки на РБ.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК без да е налице конкретно формулиран въпрос,за който да е възможно да се извърши преценка дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от К. /К./,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
При липса на поставен конкретен въпрос – съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС –не може да се счете,че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК и не може да се допусне касационно обжалване.
В случая – ако от изложеното в касационната жалба се изведат въпроси,то те биха били два: 1.Следва ли да се налагат обезпечителни мерки по отношение на придобити по наследство имоти /може ли да се счете, че наследствен имот е придобит в резултат на престъпна дейност/ и 2. следва ли да се налага обезпечение върху цялото налично имущество на лицето и ако това е така,не е ли налице противоречие между установената в НПК презумция за невинност с логиката на ЗОПДИППД,която по-скоро се свързва с презумция за виновност,съответно-допустимо ли е да се налага обезпечение върху имущество на стойност над 700 000лв.,при положение, че предмет на наказателно преследване е деяние по чл.346 от НК и стойността на отнетите МПС е 38 000лв., разпределени в съучастие между петима обвиняеми.
Тези въпроси вече са получили отговор в постановени от ВКС актове, по тях практиката е уеднаквена,поради което не е налице претендираното от жалбоподателя основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Многократно в свои определения/например №128 от 10.03.11г.по ч.гр.д.№44/11г., №122 от 13.02.09г.по ч.гр.д.№84/09г., № 541 от 25.09.2009г на IV г.о./ – ВКС е приемал,че съдът следва да следи за причинната връзка между характера на престъпната дейност и придобитото имуществото,съответно – придобит в резултат на наследяване недвижим имот от проверяваното лице няма как да има връзка с разследваната престъпна дейност на лицето и съответно по отношение на такъв имот не може да се допуска обезпечение./В случая обаче- в противовес на изложеното твърдение в частната жалба- няма данни по делото да е допуснато обезпечение по отношение на наследствен имот/. Освен това – единно и непротиворечиво се приема,че презумпцията по чл.4 от ЗОПДИППД е оборима. Тя предполага имущество на значителна стойност, придобито през проверявания период от лице,посочено в чл.3 от закона. Установената престъпна дейност, с характер на предвидената в чл. 3 от закона и липсата на данни за приходи на лицето (включително по трудови договори,от ценни книжа и пр.) води до предположението, че придобитото имущество е свързано с нея и това е достатъчно за допускане на обезпечителната мярка. Основателността на предположението и оборването му чрез установяване на законен източник на придобитото са въпроси по съществото на производството. За разрешаването им при защитата си в него ответникът разполага с възможностите по чл.17 и по чл.24 от закона.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Й. М. И.,Христинаа Ц. И., М. Й. И.-тримата от [населено място] ул.И. войвода”№27 и И. Ц. П. от@@12@[жк] ет.6 ап.17 против въззивно определение № 136 от 2.09.2011г. по в.ч.гр.д.№ СП-136 по описа за 2011г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Scroll to Top