О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
С. 28.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 1270 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от П. С. Я. и М. П. Я. – двамата със съдебен адрес: [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно определение № 3766 от 20.12.2012г. по в.ч.гр.д. № 3742 по описа за 2012г. на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено определение № 13341 от 26.10.2012г.по гр.д.№ 16558/11г. на ПРС като е оставена без уважение молбата им за възстановяване на пропуснатия срок за отстраняване на констатирани нередности в подадената от тях въззивна жалба с вх.№ 21722 от 31.05.12г.срещу решение № 1910 от 14.05.12г.по гр.д.№ 16558/11г.на ПРС. Счита същото за неправилно,постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а въпросът решен по същество с възстановяване на срока.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос – еднакво ли следва да бъдат третирани извършените от страните процесуални действия след изтичането на процесуалните срокове, със следната конкретизация: при внесена дължима държавна такса и своевременно подадена въззивна жалба – непредставя-нето в срок на преписи от нея – основание ли е за връщането й. Излага доводи,че внасянето на немалка по размер/за възможностите на жалбоподателите/ държавна такса и подаването на жалба – са достатъчни да обосноват сериозност на намерението за обжалване,независимо,че не са представени преписи,което е допуснато поради незнание. Считат, че в този случай съдът следва да уважи положените усилия и изразходваните средства,като предостави допълнителна възможност за изпълнение на задължението за представяне на преписи от въззивната жалба. Изразяват становище,че нормата на чл.64 от ГПК дава възможност на съда да подхожда диференцирано, като във всеки конкретен случай,съобразно обстоятелствата по делото,преценя доколко поведението на страната е виновно и до каква степен следва то да бъде санкционирано.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Настоящите частни жалбоподатели са подали възивна жалба с вх.№ 21722 от 31.05.12г.срещу решение № 1910 от 14.05.12г.по гр.д.№ 16558/11г на ПРС. Същата е била оставена без движение, с разпореждане от 1.06.12г., за представяне в 7-дневен срок от съобщението на преписи за страните. Няма спор,че в дадения срок указанията не са изпълнени,което е станало причина,с разпореждане от 2.07.12г.,въззивната жалба да бъде върната.На 16.07.12г. настоящите частни жалбоподатели са подали молба за възстано-вяване на срока за представяне на преписи от въззивната жалба без да изложат особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.66 от ГПК и без да представят доказателства за наличие на такива. На това основание – районният съд е оставил без уважение като неоснователно искането им за възстановяване на срока. В. съд – с обжалвания акт, е възприел извода на районния съд,че жалбоподателите не са твърдели и не установили наличие на обективни причини, настъпили през времетраенето на срока, които да не могат да преодолеят,за да се стигне до пропускане на съответния срок.
При така изложените факти – настоящият съдебен състав намира,че по поставения от жалбоподателите въпрос,независимо че е свързан с решаващите изводи на съда – не следва да се допуска касационно обжалване,защото не е налице посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Законът /чл.262 ал.1 т.2 от ГПК/ е абсолютно ясен и съдебната практика единно и непротиворечиво приема, че извършените от страните процесуални действия след изтичането на преклузивните процесуални срокове – следва да се третират по един и същи начин от съда. В тези случаи – съдът не подхожда диференцирано /както се сочи в частната жалба – във всеки конкретен случай различно, съобразно обстоятелствата по делото/,а е длъжен да ги сакционира идентично и при всяко неизпълнение на дадените указания в срок – да връща подадената жалба. В този смисъл – неизпълнението на указанията за представяне на преписи от въззивната жалба в срок, е винаги основание за връщането й, и следва да се третира еднакво с неизпълнението на което и да е друго дадено от съда указание. С оглед на изложеното и като счита,че нормата на чл.66 от ГПК и установената по нея практика са единни още и по въпроса за предпоставките, при които се възстановява пропуснат срок и не е налице изменение в обществените условия, налагаща необходимост от промяна, настоящият съдебен състав намира,че не е налице основание за допускане разглеждане по същество на подадената частна жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от П. С. Я. и М. П. Я., със съдебен адрес: [населено място], [улица] ет.1 офис 104 адвокат А. против въззивно определение № 3766 от 20.12.2012г. по в.ч.гр.д. № 3742 по описа за 2012г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.