3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
С., 09.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 678 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], чрез процесуалния му представител адв. Б. М., против въззивното решение № 1607 от 16 декември 2009 г., постановено по т..д. № 2304 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2009 г., с което е потвърдено разпореждане без номер от 22 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 341 по описа на С. градски съд за 2009 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, защото неправилно съдът приел, че допълнителната жалба, подадена от адв. М. е недопустима, след като тя допълва и доразработва подадената жалба от негов колега; СГС е некомпетентен да разгледа молбата – разпоредбата на чл. 623, ал. 1 ГПК е специална по отношение на чл. 105 и сл. ГПК и поради разглеждането на спора в закрито заседание няма кой да повдигне въпроса с подсъдността, поради което съдът трябва да следи за нея служебно; в случая искането не е отправено нито по седалището на ответника, нито по местоизпълнението, което е в противоречие и с т. 11 от Регламент 44/2001 от 20 септември 2007 г.; съдът е постановил недопустимо решение, тъй като въпросът е извън неговата компетентност; още първата инстанция трябва да прецени налице ли са пречките по чл. 34 и 35 от регламента. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправните въпроси следва ли съдът да разгледа молба за допускане на изпълнението на постановено решение ако от материалите по делото е видно, че не са налице условията по чл. 262, ал. 1 ГПК и какъв е характерът на разпоредбата на чл. 623, ал. 1 ГПК – това “мъртвороден” текст ли е или смисълът и значението на нормата са различни от възприетите от въззивния съд.
Ответникът С. У.-У. Л. Д. Б. с адрес в Г., представлявано от членовете на управителния съвет М. Пурпс и К.-Х. Заал, чрез процесуалния си представител адв. А. Д., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за недопустимост на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че допълнителната жалба е подадена след изтичането на законоустановения срок по чл. 159 ГПК и като недопустима, не следва да бъде разглеждана; предпоставка за допустимост са само родовата и функционалната подсъдност, докато местната подсъдност, извън случаите на чл. 109 ГПК, не е абсолютна процесуална предпоставка и съдът за нея не е длъжен да следи служебно; процесуалният характер на подсъдността по чл. 623 ГПК не може да се промени от обстоятелството, че производството в този случай не предвижда открито съдебно заседание.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по поставените материалноправни въпроси.
Касаторът сочи като основание за допускане на касационния контрол това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът е посочил два въпроса – по възможността да се разгледа молба за допускане изпълнението на съдебно решение, ако е явно, че не са налице условията на чл. 262, ал. 1 ГПК и какъв е характерът на разпоредбата на чл. 623, ал. 1 ГПК. Съдът в настоящия си състав приема, че касаторът не е поставил въпрос, който да има значение за изхода на конкретното дело, да е включен в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат по спора, за да може да се допусне решението до касационно разглеждане.
Първият от поставените въпроси не е бил предмет на разрешаване от въззивния съд. Според правилото на чл. 262, ал. 1 ГПК, ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Въззивната жалба е била оставена без движение единствено с оглед представяне на доказателство за внесена държавна такса, която в изпълнение на разпореждането на съда е внесена. Други недостатъци на въззивната жалба не са били констатирани от въззивния съд, нито пък той е основал решението на допуснати такива, без да укаже този пропуск на въззивника. Може би касаторът е имал предвид ВКС да подложи на преценка наличието на предпоставките по чл. 622, ал. 1 ГПК относно компетентният съд, пред който следва да се поиска допускане на изпълнението на съдебното решение, постановено от съд в друга държава – членка на ЕС, но подобно искане не е дадено. Както се приема в т. 1 от ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, независимо от незаконосъобразните изводи на въззивния съд в това отношение.
Същият извод следва да се направи и по отношение на втория поставен въпрос. Въззивният съд не е се произнасял по характера на разпоредбата на чл. 623, ал. 1 ГПК. Вероятно касаторът е имал предвид да заяви недостатък на въззивното решение като постановено спрямо съдебен акт, постановен от некомпетентен съд. Разгледания от въззивния съд въпрос всъщност е следва ли съдът в производството по чл. 623, ал. 1 ГПК да следи служебно за местната подсъдност предвид определения ред за разглеждане на производството по ал. 2 на същия текст във връзка с чл. 119, ал. 3 ГПК. Подобен въпрос обаче не е задаван от касатора и в съответствие с посоченото по-горе, няма основание за допускане на решението до касационен контрол.
Ответникът не претендира присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1607 от 16 декември 2009 г., постановено по т.д. № 2304 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: