3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
С., 09.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 715 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. К. Г. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв. Б. Б., против въззивното решение № 42 от 14 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 685 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2009 г., в частта му, с която е отменено решение без номер от 23 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 1632 по описа на С. градски съд за 2006 г. и касаторът Г. е осъден да заплати на ищцата Д. К. К. от[населено място] мораторна лихва от 4989,74 щатски долара върху главницата от 15500 щатски долара и в частта, с която решението на СГС е потвърдено за осъждането на касатора Г. да заплати на ищцата К. главницата от 15500 щатски долара.
В жалбата се сочи, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск и неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, защото фактическите твърдения на ищцата са такива по договор за заем, но в хода на съдопроизводството касаторът направил правоизключващото възражение, че ищцата е цедирала вземането си на трето лице; след като ищцата се е разпоредила с вземането си, тя не може да претендира осъждането на касатора на основание предоставен му заем, като е без значение дали чрез последваща цесия тя е придобила вземането обратно; в хода на производството ищцата не е поискала изменение на първоначално заявеното основание и такова не е допускано от съда до приключване на делото в първа инстанция; подходът на съда лишава касатора от възможност да се защити чрез аргументи срещу редовността на цесията; допуснато е особено съществено нарушение на чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.). В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос може ли съдът да се произнася по иск с незаявено основание и води ли това произнасяне до недопустимост на съдебния акт в нарушение на задължителната съдебна практика, дадена в ППВС 1/1985 г. и в ТР 1/2001 г. на ОСГК; решението противоречи на константно утвърдената практика на ВКС и други съдилища по решаване на въпросите, свързани с произнасянето по непредявен иск и възможността за изменение на обстоятелствената част на заявения вече иск по реда на чл. 116, ал. 1, пр. първо ГПК (отм.) – сочат се две решения на ВКС и едно на окръжен съд; правилното решаване на случая е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата Д. К. К. от[населено място] не дава отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че задължението на ответника спрямо ищцата за връщане на сумата от 15500 щатски долара е установено, като падежът е настъпил на 22 октомври 2003 г.; независимо от извършените цесии, задължението остава в договорения размер по силата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, включително със задължението за заплащане на лихва; поради извършената поправка върху разписката, не може да се извлече действителната воля на страните за размера на лихвата, поради което следва да се приложи чл. 86 ЗЗД; тъй като ответникът по иска не доказва погасяване на задължението си за връщане на сумата от 15500 щатски долара, той следва да бъде осъден да ги заплати, както и лихвата от 4989,74 щатски долара.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по поставените материалноправни въпроси.
Касаторът сочи като основание за допускане на касационния контрол всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставени са всъщност два въпроса – може ли съдът да се произнася по иск с незаявено основание и води ли това произнасяне до недопустимост на съдебния акт, като по този въпрос се твърди нарушаване на задължителна съдебна практика, противоречиво разрешаване от съдилищата и разрешаване на въпроса, което ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и по въпроса за възможността за изменение на обстоятелствената част на заявения вече иск по реда на чл. 116, ал. 1, пр. първо ГПК (отм.), по който се сочи противоречиво разрешаване от съдилищата.
Поставените въпроси биха били основание за допускането на касационния контрол в случай, че съдът, при ясно заявено основание за вземането в исковата молба като такова по договор за заем, бе разгледал претенция за вземане, основано на цесия. Съдилищата са разгледали иск с правно основание по чл. 240 ЗЗД. Доводът в мотивите на въззивния съд по чл. 99, ал. 2 ЗЗД касае само размера на задължението, но не води до извода, че действително разгледаният иск е друг. Ето защо, независимо от евентуалната основателност на оплакванията на касатора по прилагането на закона във връзка със стореното от него възражение в хода на процеса, подобни съображения биха имали значение само като основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не и като поставен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изхода на спора. В разглеждания случай въпрос, който би ангажирал отговор на ВКС в рамките на производство по чл. 290 ГПК, би бил какво следва да предприеме съдът при заявено в исковата молба основание на вземането като такова, произтичащо от заем и направено възражение от ответника за извършено преди предявяването на иска прехвърляне на вземането. Подобен въпрос обаче не е заявен от касатора, а ВКС не може да се произнася по обусловили или предпоставили изхода на спора въпроси, които не са поставени при касационното обжалване, независимо от вероятността изводите на съда в това отношение да са незаконосъобразни – така е прието в т. 1 от ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 42 от 14 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 685 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2009 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: