О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
С. 27.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 90 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от П. Г. К. от [населено място] против въззивно определение № 3503 от 27.12.2011г. по в.ч.гр.д.№ 3040 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено определение от 29.09.2011г. по гр.д.№ 7933 по описа за 2011г.на Пловдивски районен съд за прекратяване на производството по същото досежно подадената от П. К. искова молба.Като счита,че е неправилно,постановено в нарушение на нормата на чл.321 ал.1 от ГПК, иска да бъде отменено,а делото върнато за разглеждане и произнасяне по подадената искова молба.
Като основание за допустимост касаторът сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,но не формулира конкретен въпрос,за който да се прецени дали е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Излага съображения за допуснато от съда нарушение на чл.321 ал.1 от ГПК,тъй като е отразено в протокола,че ищецът се е явил лично в съдебно заседание.Твърди,че не следва да понася отрицателните последици на чл.321 ал.2 от ГПК,още повече че е инициатор на производството по чл.49 от СК,а след оспореното определение – то е висящо само досежно насрещната искова молба. Позовава се и на липса на защита срещу отказа на съда да допълни протокола от съдебно заседание.
Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с които възразява и срещу допустимостта,и срещу основателността й.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Фактите са следните:
В протокола на проведеното на 29.09.11г.първо съдебно заседание по гр.д.№ 7933/11г.на Б.,образувано по подадена от ищеца П. Г. К. искова молба с правно основание чл.49 от СК е записано,че „ищецът, редовно призован,отказва да остане на делото и напуска съдебната зала.Не се явява и упълномощен от ищеца процесуален представител”. Отказът на ищеца да остане в съдебно заседание – съдът е приравнил на „неявяване на ищеца без уважителни причини”по смисъла на чл.321 ал.1 от ГПК и е прекратил производството.По искане на П. К. –е била проведена процедура по чл.151 от ГПК за допълване на протокола.Искането на молителя е било – да се впише,че при явяването си в съдебно заседание на 29.09.11г.- той е заявил,че адвоката му е ангажиран по друго дело, представил е призовка,установяваща това обстоятелство и е поискал делото да не се гледа без негово участие,на което съдът е отговорил,че отсъствието на пълномощникът не е основание за недаване на ход на делото. С определение от 24.10.11г.- съдът е оставил без уважение молбата за допълване на протокола от проведеното съдебно заседание.
Определението за прекратяване на производството е било обжалвано,като с процесното определение № 3503 от 27.12.2011г. по в.ч.гр.д. № 3040/2011г.- Пловдивски окръжен съд го е потвърдил с мотива, че под явяване – нормата на чл.321 ал.1 от ГПК – изисква не моментно /само в началото/ физическо присъствие,а присъствие в хода на цялото съдебно производство, изразяване на становище, ангажиране на доказателства,съответно произнасяне по насрещните доводи и искания. Позовал се е и на формалната доказателствена сила на протокола от съдебно заседание,съгласно нормата на чл.152 от ГПК.
Съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – обстоятелството,че жалбоподателят не е поставил конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода на спора–изключва възможността да бъде допуснато касационно обжалване/не са посочени общо и специално основание за допустимост/.
Ако от изложените в жалбата доводи могат да бъдат изведени въпроси, то те биха били свързани – със съдържанието на изискването на чл.321 ал.1 от ГПК за лично явяване на ищеца в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод и с възможната защита срещу отказ на съда да поправи протокол от съдебно заседание.
Тъй като нормата на чл.321 ал.1 от ГПК свързва личното явяване на ищеца с разглеждането на делото,а това – какво се разбира под „разглеждане на делото” е изрично посочено в глава ІІІ от ГПК,то следва извод,че за да се счете,че е спазено изискването на чл.321 ал.1 от ГПК, следва ищецът да е взел участие във всички описани в глава ІІІ от ГПК действия,които съдът е осъществил.Присъствието на ищеца преди започване на съдебното заседание и провеждането на неформален разговор – не е явяване по смисъла на чл.321 ал.1 от ГПК. Отказът му да остане на делото и фактът,че е напуснал съдебната зала преди даване ход на делото са равносилни на неявяване без уважителни причини.Обстоятелството,че ангажираният от ищеца процесуален пълномощник/пред вид участието му по друго дело/ е бил в невъзможност да се яви в съдебно заседание – не е уважителна причина по смисъла на закона,защото съгласно нормата на чл.142 ал.2 от ГПК- то не е пречка за даване ход на делото.
Не може да се разглежда като годно общо основание за допустимост и втория въпрос –във връзка със защитата срещу отказа на съда да поправи протокола от съдебно заседание.Процедурата,по която се осъществява допълването на протокола е изрично уредена в закона/чл.151 от ГПК/.В нея е предвиден специален процесуален път за защита срещу неточно изготвен съдебен протокол,поради което така поставения въпрос не може да годно нито общо,нито специално основание за допустимост.Още повече,че в случая – дори и да беше удовлетворено искането на ищеца за допълване на протокола – това по никакъв начин не би се отразило на преценката за наличие на предпоставките по чл.321 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от П. Г. К. от [населено място] [улица] бл.15 вх.”б”ет.1 ап.5, със съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.3 офис 302 против въззивно определение № 3503 от 27.12.2011г. по в.ч.гр.д.№ 3040 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.