О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София 13.09.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ : Мария Иванова
Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 375 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от З. А. В. от гр.Бургас,чрез процесуалния си представител-адвокат Ч. против въззивно определение № 469 от 9.04.2010г.по ч.гр.д.№ 414 по описа за 2010г. на Бургаски окръжен съд,с което е потвърдено определение от 22.02.2010г., постановено по гр.д. № 751/2010г.на Бургаски районен съд,с което прекратено производството по делото в частта, в която е образувано по предявения от З. А. В. иск за разваляне на 1/2ид.ч.от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в н.а.№ 162 т.І рег.№ 1281 д.172 от 1999г.и е изпратил делото в тази част на Б. за разглеждане по подсъдност.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставения въпрос за начина,по който следва да бъде определена цената на иска за разваляне на сделка,когато в нея са включени няколко отделни самостоятелни обекти /земя,отделни етажи от сграда,магазин и допълнителна сграда/- дали като се определят отделните части и се сборува,като се определи”стойността на договора” или се приеме,че се касае до четири отделни обективно съединени иска,за които следва поотделно се преценя цената- с оглед определяне на подсъдността.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
За да постанови обжалваното определение и да приеме определението на районния съд за правилно,въззивния съд като е съобразил,че предмет на иска не са описаните в данъчната оценка имоти в тяхната цялост- е направил съответните изчисления,като е сборувал стойността на отделните имоти и е определил сумарно стойността.При това за двата отделни етажа е определил обща стойност/като такава на сградата/,а не като за два отдели самостоятелни обекти,но това не се е отразило на крайния резултат-както е посочено и в частната жалба.
Неправилно /с оглед текста на 121 от ГПК-въззивният съд е посочил,че така постановеното определение не подлежи на обжалване. Същото подлежи на обжалване при условията на чл.274 ал.3 от ГПК,т.е. достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба зависи от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос.
В случая поставения от жалбоподателите въпрос за цената на иска -е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с предмета на делото и с решаващите мотиви на съда,но същият не е разрешаван противоречиво от съдилищата/както се твърди в жалбата/,защото е изрично уреден в чл.69 ал.1 т.4 от ГПК. В посочената норма като определяща е посочена – стойността на договора,предмет на иска.Когато предмет на договора- са няколко самостоятелни обекта/както е в случая/ – се сборува отделната стойност на всеки един от тях и цената на иска се определя с оглед на получения сбор. Този е използвания от въззивния съд подход и определената въз основа на него цена на иска –дори и да се изчисли поотделно за всеки един от етажите сочи на компетентен да разгледа спора по подсъдност – Окръжния съд. /Изчислена съобразно предстванета данъчна оценка стойността само на претендираната от ищцата част от дворното място е -3 226.60лв.,за магазина е-16 500.84лв.,за допълнителната сграда е-1 168.68лв.,за втория етаж е – 7 573.65лв. и за първия е-5 049.10лв.-или общият сбор се получава над сумата от 25 000лв./
С оглед на гореизложеното,настоящият съдебен състав намира,че не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК и не следва частната жалба да се допуска до разглеждане по същество,поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от З. А. В. от гр.Б. против въззивно определение № 469 от 9.04.2010г.по ч.гр.д.№ 414 по описа за 2010г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.