ОПРЕДЕЛ EH И Е
№ 529
С. 02.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 533 по описа за 2010 г. на III г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.З т.1 от Г. и е образувано въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място],чрез процесуалния представител-адвокат М. против въззивно определение № 956 от 16.07.20Юг.по ч.гр.д.№ 701 по описа за 20 Юг. на Апелативен съд П.,с което е потвърдено определение от 21.05.20 Юг., постановено по гр.д.№ 141/2010г.на Пловдивски окръжен съд,с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Пловдивския районен съд на основание чл.Ю4 т.4 изр.2 от ГПК.Счита същото за неправилно,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато на Пловдивски окръжен съд за разглеждане и решаване по същество.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.З от ГПК/ по поставения въпрос за това : какъв е предмета на спора по делото,който въпрос се поставя с оглед характера на сключеното между страните Споразумение за конфиденциалност,недопускане на конфликт на интереси и на нелоялна конкуренция.Позовава се на три решения и две определения на различни съдилища/Софийски окръжен съд, Софийски районен съд,Ямболски районен съд,Сливенски районен съд и Районен съд Велико Търново/,в които -по повод на предявени искове във връзка със сключено идентично Споразумение-съдилищата са счели,че са сезирани с иск с правно основание чл.92 и чл.79 ал.1 от ЗЗД,а не както в конкретния случай -съдът е квалифицирал спора като трудов.
Срещу така подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената частна жалба.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
За да постанови обжалваното,въззивния съд е приел,че е налице трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ,който съгласно чл. 104 т.4 изр.2 от ГПК подлежи на разглеждане от районен съд.Мотивирал се е с обоснования от него правен извод,че сключеното между страните Споразумение за конфиденциалност,недопускане на конфликт на интереси и на нелоялна конкуренция има акцесорен характер,доколкото сключването му е обусловено от съществуващия между страните трудов договор.
Нормата на чл.274 ал.З от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал. 1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос.
В случая поставения от жалбоподателя въпрос е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с предмета на делото и с решаващите мотиви на съда.По същия- с оглед представените пет съдебни акта се установяваме е налице противоречиво произнасяне от съдилищата. Налице е хипотезата на чл.280 ал. 1 т.2 от ГПК и на това основание следва да се допусне частната жалба до разглеждане по същество.
Разгледана по същество,същата е и основателна.
Със сключеното Споразумение за конфиденциалност,недопускане на конфликт на интереси и на нелоялна конкуренция- едната страна е поела задължение за период от три години да изплати на другата обща сума в размер на 18 000лв. срещу поемане на ангажимента другата страна – в същия срок да не прекратява по своя инициатива трудовия си договор,да не извършва каквито и да са дейности,пряко конкуриращи дейността на Банката,да пази конфиденциалност,а при прекратяване на трудовия договор с Банката,на което и да е основание от КТ/по време на действие на Споразумението и до две години след това/-да не осъществява нелоялна конкуренция. Със същото са уговорени и неустойки,които са в зависимост от прекратяване на наличното трудово правоотношение.
От съдържанието на така сключеното споразумение -следва извода, че то е пряко свързано и е обусловено от съществуващия между страните трудов договор.То е сключено именно -във връзка със съществуващото между страните трудово правоотношение,като с него се допълват и изменят предварително уговорени с трудовия договор клаузи-във връзка с получаваното възнаграждение,дължимо поведение и последици от прекратяване.Отделно са формулирани задължения,които по съществото си съвпадат с тези,които са предвидени в чл.126 т.9 от КТ.Като от страна на ответницата -правилно е отбелязано от първоинстанционния съд -че не се очаква престиране на определен резултат / явно насрещните задължения са тези,които вече са поети със сключения преди това трудов договор/. Споровете между служител и работодател,касаещи изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения -съгласно чл.357 от КТ са трудови и подлежат на разглеждане от районния съд.
В този смисъл са неоснователни изложените в подадената жалба възражения,че сключеното Споразумение има самостоятелен характер,без връзка със сключения трудов договор,които възражения са мотивирани с наименованието на сключения акт,с включената в него клауза,че договорената сума не съставлява трудово възнаграждение и с това,че са предвидени лихви и неустойки,които са понятия,чужди на КТ.На тях следва да се отговори,че определящо за преценката е съдържанието,а не наименованието на постигната договореност и че уговарянето на лихви и неустойки не е в противоречие с КТ,който по неуредените въпроси за отговорността препраща към общия ред.
Гореизложеното налага извод,че постановения въззивен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О ПРЕДЕ ЛИ:
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от [фирма] [населено място],със седалище и адрес на управление: [населено място] пл.“Света Неделя“№7,чрез процесуалния представител-адвокат М. и съдебен адрес:гр.С. [улица] против въззивно определение № 956 от 16.07.20Юг.по ч.гр.д.№ 701 по описа за 20Юг. на Апелативен съд П..
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 956 от 16.07.20Юг.по ч.гр.д.№ 701 по описа за 20 Юг. на Апелативен съд П.,с което е потвърдено определение от 21.05.20 Юг., постановено по гр.д.№ 141/20Юг. на Пловдивски окръжен съд,с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Пловдивския районен съд на основание чл.Ю4 т.4 изр.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:!.
2.
I
t