О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
С. 20.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 704 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Градска потребителна кооперация „Н.”гр.Р.,чрез процесуалния представител адвокат И. против определение № 257 от 28.10.2011г. по гр.д.№ 1452/11г.на Върховен касационен съд,с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение от 13.06.2011г.по гр.д.№ 379/11г.на Пернишки окръжен съд и е прекратено производството по делото.Считат така постановения съдебен акт за неправилен,поради което желаят той да бъде отменен,а жалбата разгледана.
Срещу така подадената частна е жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който последната я оспорва и желае да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок -е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество обаче жалбата- е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение №257 от 28.10.2011г. по гр.д.№ 1452/11г. Върховният касационен съд е оставил без разглеждане като недопустима подадената касационна жалба на основание чл.280 ал.2 от ГПК, пред вид цената на предявения иск,която е 5 000лв./с въззивното решение е потвърдено решение на РС,с което е уважен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД до размер на 3 900лв.,ведно със законната лихва,а в останалата част искът е отхвърлен до пълния му размер от 5 000лв./
Възраженията на жалбоподателя са, че понятието „висящи” производства по смисъла на §25 от ПЗР на ЗИД ГПК следва да се тълкува разширително и да се разбира висящност на процеса/а не пред конкретна инстанция/ и че нормата на чл.280 ал.2 от ГПК е приложима за искове до 5 000лв.,а не за 5 000лв.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените възражения и счита постановеният съдебен акт е правилен.Нормата на чл.280 ал.2 от ГПК е процесуалноправна,действа занапред,като засяга всички заварени производства.Касационната инстанция е длъжна да провери дали обжалвания въззивен акт подлежи на контрол.След датата на влизане в сила на изменението на цитираната норма с §25 от ПЗР на ЗИД ГПК/ ДВ бр. 100/2010 г./липсва законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт с цена до 5 000лв.,поради което преценката следва да се извърши към датата на постъпване на касационната жалба пред ВКС. Независимо,че изрично това не е посочено,логиката налага – в обхвата на нормата на чл.280 ал.2 от ГПК да се включват и исковете с цена от 5 000лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
П. определение №№ 257 от 28.10.2011г. по гр.д.№ 1452/11г.на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.