3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София,10.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1011/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. К. – процесуален представител на С. С. Х. от[населено място], област Враца, против въззивно решение №100/22.3.2010 г. по гр.д.№4/2010 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №303, т.ІV/16.11.2009 г. по гр.д.№444/2009 г. по описа на Мездренския районен съд, ІІІ-ти граждански състав, с което са отхвърлени предявените от С. С. Х. против [община], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че издадената от работодателя заповед за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ е законосъобразна, тъй като ищецът не притежава определената от работодателя като изискване за заемане на длъжността директор на Ц. №2[населено място] професионална квалификация – не притежава завършен курс по въвеждане на делегираните бюджети, да има завършен курс по прилагане на трудовото законодателство, да има завършен курс по социално осигуряване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че ВОС се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР №1/17.7.2001 г. по т.гр.д.№1/2001 г. на ОСГК на ВКС, в частност в т.12 от мотивите и диспозитива на решението.
Като материалноправен въпрос се сочи “Допустимо и законосъобразно ли е с едностранно изменение в длъжностната характеристика от страна на работодателя да се промени изискването за професионална квалификация за заемане на длъжността “директор на детска градина”, съответно дали това изменение води до обективна промяна на изискванията за заемане на длъжността ?”. Като основание за допускане на въззивното решение по този въпрос се сочи хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – [община], посредством процесуалния си представител – адв-. К., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Твърдяният от касационния жалбоподател съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР №1/17.7.2001 г. по т.гр.д.№1/2001 г. на ОСГК на ВКС, в частност в т.12 от мотивите и диспозитива на решението, не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В тази част изложението не съдържа изобщо ясно и точно формулиран въпрос. Самото посочване, че има въпрос, който е в противоречие с дадено решение не представлява поставяне на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това цитираната точка 12 от ТР №1/17.7.2001 г. по т.гр.д.№1/2001 г. на ОСГК на ВКС е обявена за загубила сила с т.3 от ТР №2/02.7.2004 г. по т.гр.д.№2/2004 г. на ОСГК и ТК на ВКС.
Вторият поставен въпрос, а именно материалноправният въпрос “Допустимо и законосъобразно ли е с едностранно изменение в длъжностната характеристика от страна на работодателя да се промени изискването за професионална квалификация за заемане на длъжността “директор на детска градина ?” е разрешен по чл.290 ГПК с решение №730/29.11.2010 г. по гр.д.№28/2010 г. на ВКС, ІV г.о. В отговор на въпроса е прието, че “След сключване на трудовия договор между страните по преценка на работодателя/неподлежаща на съдебен контрол/, съобразно нуждите на производството, могат да се нови изисквания за заеманата от работника или служителя длъжност. При положение, че работникът или служителят не отговаря на предвидените нови изисквания за образователен ценз и/или професионална квалификация, работодателят може да прекрати по своя инициатива трудовия договор на основание чл.-328, ал.1, т. 6 КТ”.
Изводите във въззивното решение по този въпрос съответстват на изложеното в цитираното решение по чл.290 ГПК на ВКС, поради което законът е приложен точно, и не се налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №100/22.3.2010 г. по гр.д.№4/2010 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.к., по подадената от С. С. Х. от[населено място] касационна жалба, вх.№2817/27.4.2010 г.
ОСЪЖДА С. С. Х., ЕГН – [ЕГН], от[населено място], бул.”Д.” №30, вх.Б, ап.1, да заплати на ОБЩИНА М. деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: