О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
С. 12.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 3624 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Д. В. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Беленска против въззивно определение № 2744 от 27.12.2012г. по в.ч.гр.д. № 4731 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение от 23.07.2012г.по гр.д.№ 10906/11г. на СГС за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото в частта, досежно предявения иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК срещу [фирма] за отмяна на нотариален акт,съставен на основание давносно владение, поради липса на правен интерес от самостоятелното му предявяване.Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а въпросът решен по същество като бъде постановено иска по чл.537 ал.2 от ГПК да бъде присъединен към предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС, във връзка с които са образувани : гр.д.№ 5238/11г.на СГС/ за апартамент № 1/, гр.д.№ 10903/11г.на СГС/ за апартамент № 2 и гаражна клетка № 5/ и гр.д.№ 10904/11г.на СГС /за магазинно помещение № 1/, които са образувани вследствие на разделяне на първоначално предявената искова молба,по която е образувано гр.д.№ 5283/11г.на СГС.
Като основание за допустимост се сочи чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса : следва ли съдът при служебно разделяне на делото да обособи като самостоятелна искова претенция по чл.537 ал.2 от ГПК,която страната е предявила във връзка с уважаване на искове с правно основание чл.108 от ЗС и следва ли ищеца да губи правото си на защита в резултат на неправилно предприето от съда действие по чл.210 от ГПК на разделяне на делата. Позовава се на противоречива практика на ВКС за допустимостта на самостоятелен иск по чл.537 ал.2 от ГПК.
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Настоящата жалбоподателка е предявила на 21.04.11г. срещу шест ответници /пет юридически лица и едно физическо/ общо шест иска. Предявените искове, във връзка с които е образувано гр.д.№ 5283/11г.на СГС са били :
– с правно основание чл.108 от ЗС срещу четири от юридическите лица за четири различни имота,
– с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК срещу петото юридическо лице за отмяна на издаден нотариален акт на основание давностно владение за всичките четири имота и
– с правно основание чл.26 ал.2 то ЗЗД срещу физическото лице за нищожност /поради липса на съгласие на собственика/ на сделка за учредяване на ипотека.
С определение от 29.07.2011г. СГС е разделил исковете както следва:
Образуваното гр.д.№ 5283/11г.на СГС е продължило с разглеждане на иска с правно основание чл.108 от ЗС срещу първия ответник- юридическо лице / [фирма]/ относно апартамент № 1.
Със съдебно удостоверение от 15.12.2011г.на СГС е удостоверено,че иска с правно основание чл.108 от ЗС срещу юридическото лице / [фирма]/ за апартамент № 4 и за гаражна клетка № 5 е предмет на гр.д.№ 10903/11г. на СГС.
Със съдебно удостоверение от 15.12.2011г.на СГС е удостоверено,че иска за прогласяване на нищожност на сделка за учредяване на договорна ипотека досежно магазинно помещение № 1 с площ от 51.22кв.м. е предмет на гр.д.№ 10904/11г.на СГС.
Със съдебно удостоверение от 27.01.2012г.на СГС е удостоверено,че искът с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК срещу петото юридическо лице/ [фирма]/ за отмяна на издаден нотариален акт на основание давностно владение за всичките четири имота и с правно основание чл.26 ал.2 то ЗЗД срещу физическото лице /Т. К./ е предмет на разглеждане по гр.д.№ 10906/11г. на СГС.
При тези факти – съдът по гр.д.№ 10906/11г. като е преценил,че по делото няма предявен иск за защита на право на собственост,засегнато от процесния констативен нотариален акт,е прекратил производството поради липса на правен интерес.В. съд с обжалваното определение е потвърдил този акт с мотива,че при успешно провеждане на искова претенция по установителен,осъдителен или конститутивен иск за защита на право на собственост на титуляра,съдът служебно/като законно последица/, и без изрично искане, отменя съответния нотариален акт.
Жалбоподателката оспорва тези изводи с аргумента,че не е предявявала иска с правно основание чл.537 ал.2 то ГПК като самостоятелен, а във връзка с другите предявени от нея искове с правно основание чл.108 от ЗС. Искът по чл.537 ал.2 то ГПК е предмет на отделен иск поради служебно предприети от съда действия, за които тя не следва да носи неблагоприятните последици.
При тези факти – по поставения от жалбоподателката въпрос – не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС/ както се твърди в жалбата/,а в съответствие с нея.Във връзка с иска по чл.537 ал.2 от ГПК към настоящия момент практиката е уеднаквена с постановено Тълкувателно решение № 3 от 29.11.12г.по т.д.№ 3/12г.на ОСГК на ВКС. В последното е прието,че с констативния нотариален акт – в безспорно охранително производство, с участието само на молителя –се установява право на собственост върху недвижим имот. Този акт е с доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в него.Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може само по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този акт право, като с постановяването на съдебно решение,със сила на присъдено нещо ще бъдат признати правата му и тогава издаденият нотариален акт следва да бъде отменен.Или отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяване на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.Изводът на възивния съд за липса на правен интерес от самостоятелно предявяване на иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК е съобразен с установената практика,поради което Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2744 от 27.12.2012г. по в.ч.гр.д. № 4731 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение от 23.07.2012г.по гр.д.№ 10906/11г. на СГС за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото в частта, досежно предявения иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК срещу [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.