О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София 23.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 80 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.1,във вр. с ал.2 изр.1 от ГПК и е образувано въз основа на частната жалба на М. Г. Х.,излежаващ доживотна присъда в затвора С. З. против разпореждане без дата по ч.гр.д.№8294/10г.на С. градски съд,с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ за подаване на касационна частна жалба против въззивно определение,потвърждаващо определение за прекратяване на производството пред СРС и изпращане на делото по подсъдност на Административен съд София град.
Върховен касационен съд,като взе пред вид направеното искане и съобрази материалите по делото,намира жалбата за неоснователна.
Мотивът на СГС,за да не уважи искането за предоставяне на правна помощ за подаване на касационна частна жалба е изводът му,че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ /по смисъла на чл.24 ал.1 т.1 от Закона за правна помощ/.
Така направеният извод е правилен.
Искането си за правна помощ молителят е обосновал с необходимостта от подаване на касационна частна жалба,която да е съобразена с изискванията на чл.274 ал.3 от ГПК/която препраща към чл.280 ал.1 от ГПК/ срещу определение,с което въззивният съд е преценил като правилно определение на районния съд за прекратяване на делото пред него поради неподсъдност.Касае се за спор,образуван въз основа на подадена от настоящия молител искова молба с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 012лв.,произтичащи от твърдения за наличие на дискриминация/поради осъждането му на доживотен затвор/,изразяваща се в това,че длъжностните лица в затвора го лишават от пряк достъп до лавката.Предвиденият ред на защита –в тази хипотеза съгласно чл.74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация е този по ЗОДОВ,а съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ тези искове се разглеждат по реда на А.,за което компетентността е на административните съдилища. При така изложените факти-изводът на СГС, че предоставянето на поисканата правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея е правилен.
В подадената частна жалба не се сочат допълнителни доводи,които да бъдат разгледани.
С оглед на горното,като намира подадената частна жалба за неоснователна, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане без дата по ч.гр.д.№8294/10г.на С. градски съд,с което е оставено без уважение искането на М. Г. Х.,излежаващ доживотна присъда в затвора С. З.- за предоставяне на правна помощ за подаване на касационна частна жалба против въззивно определение № 12334 от 13.09.2010г.по ч.гр.д№8294/10г. на СГС.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на молителя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.