О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
С. 01.10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 564 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от ЕТ”К. – М. Ш.”гр.Р., чрез процесуалния представител адвокат Я. против определение № 251 от 3.07.2012г. по гр.д.№ 518 по описа за 2012г. на Върховен касационен съд,с което е оставена без разглеждане касационната жалба на ЕТ”К. – М. Ш.”срещу въззивно решение №85 от 9.03.2012г. по в.гр.д.№ 1296/11г.на Благоеврадски окръжен съд.Жалбоподателят счита така постановения съдебен акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а жалбата разгледана по същество.
Срещу така подадената частна жалба – не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок -е допустима.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение № 251 от 3.07.2012г Върховният касационен съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба,на основание чл.280 ал.2 от ГПК, като е приел, че цената на иска е под 5 000лв. Изводът си е мотивирал със следното: предявен е установителен иск за собственост относно 4/9ид.ч.от недвижим имот,представляващ „сграда за търговия”.Данъчната оценка/при това на целия имот/,съобразно която съгласно чл.69 ал.1 т.2 от ГПК се изчислява цената на иска – видно от представеното пред първоинстанционния съд удостоверение е в размер на 2 997.20лв.,което е под установения за касационното обжалване праг от 5 000лв.
Доводите на жалбоподателя са три:1.приложимостта на сега действащата редакция на чл.280 ал.2 от ГПК/в сила от 21.12.2010г./ следва да се преценя не към момента на касационното производство,а към образуване на производството по делото,2.Релевантна е не цената на иска,а оценяемия интерес,който бил променен за периода от образуване на производството по делото до подаване на касационната жалба,за което представя ново удостоверение от 27.03.2012г.,съгласно която данъчна оценка за целия имот възлиза на 5839.80лв./а за 4/9 ид.ч.е 2595.46лв./ и 3.съдът не бил отчел задължението си да съобрази всички настъпили изменения и нови обстоятелства,каквато била новата данъчна оценка.
Настоящият съдебен състав не споделя нито един от така изложените доводи на жалбоподателя.
Съгласно параграф 25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ 100/2010 в сила от 21.12.2010г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред. За да е едно касационно производство – висящо следва да е подадена касационна жалба.В случая – касационната жалба е подадена на 12.04.2012г.,т.е.след 21.12.2010 г. и производството не е висящо по смисъла на цитирания параграф,съответно за него е приложим новия,а не стария процесуален ред на ГПК.
Нормата на чл.280 ал.2 от ГПК въвежда размерът на цената на предявения иск – като критерии,въз основа на който се преценя допустимостта на касацинното обжалване.В случая предявеният иск е за собственост и съгласно чл.69 ал.1 т.2 от ГПК размерът на цената на иска се определя от данъчната оценка,която за целия имот е 2 997.20лв. Щом е под изискуемия се праг от 5 000лв., касационното обжалване е недопустимо. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно.
Новопредставената данъчна оценка не може да бъде съобразена. Съгласно чл.70 от ГПК – въпросът за цената на иска може да бъде повдиган най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.След посочения момент цената на иска остава неизменна в хода на цялото производство по делото,като настъпилите промени в паричната оценка на правото са ирелевантни.
С оглед на горното,настоящият съдебен състав на Трето гражданско отделение намира постановеното от ВКС определение за правилно,поради което
О П Р Е Д Е Л И :
П. определение № 251 от 3.07.2012г. по гр.д.№ 518 по описа за 2012г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.