О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
С. 13.09.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми август през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 415 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК и е образу-вано въз основа на подадена частна жалба от Н. Л. Стоиме-нова от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат С. против определение № 193 от 26.04.2012г. по гр.д.№ 1702 по описа за 2012г.на Върховен касационен съд,с което е оставена без разглеждане касационната й жалба с вх.№ 77439 от 29.08.11г.срещу въззивно решение от 18.07.2011г. по в.гр.д.№ 2062/11г.на Софийски градски съд.Счита така постановения съдебен акт за неправилен,поради което желае той да бъде отменен, а жалбата разгледана по същество.
Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок -е допустима.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество обаче жалбата- е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение № 193 от 26.04.2012г. Върховният касационен съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба на основание чл.280 ал.2 от ГПК/предявени са два обективно съединени иска- по чл.55 ал.1 от ЗЗД от 1 075.49лв.и по чл.86 от ЗЗД- от 227.13г.,всеки един от които е с цена под 5 000лв./
Срещу това определение жалбоподателката излага два довода. Първият е,че отказът на съда да разгледа касационната й жалба нарушава конституционните й права на гражданин на Република България, а вторият- че постановеният въззивен акт е явно несправедлив.Твърди,че са налице касационните основания по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Така изложените доводи не могат да обосноват отмяна на обжалвания акт.Същият е постановен в съответствие с нормата на чл.280 ал.2 от ГПК и следва да бъде потвърден.Съгласно нея – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв.Законодателят е обвързал възможността за касационно обжалване с размера на цената на иска,което понятие е легално/изрично е уредено в чл.69 от ГПК/.Когато съдът постановява акта си в съответствие с действащите правни норми – той не нарушава правата на гражданите.
Липсата на правно установена възможност за касационно обжалване изключва преценката за наличие на касационно основание по чл.280 ал.1 от ГПК.В тази хипотеза постановеният въззивен акт е окончателен.След влизането му в сила той е задължителен за всички /чл.297 от ГПК/. Влезлият в сила съдебен акт не може да се преразглежда /освен при наличие на някое от изчерпателно изброените основания по чл.303 от ГПК, като несправедливостта не е сред тях/.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
П. определение №193 от 26.04.2012г. по гр.д.№ 1702 по описа за 2012г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: