О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
С. 14.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 467 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от В. Й. И., З. И. К. и И. И. И.- всички от [населено място],чрез процесуалния представител – адвокат Н. против въззивно определение № 260 от 17.05.2012г. по в.ч.т.д. № 271 по описа за 2012г. на Шуменски окръжен съд,с което е потвърдено определение от 21.03.2012г.по ч.гр.д.№ 889/12г. на Ш. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на направеното възражение по чл.250 от ГПК/отм./за спиране на изпълнително дело № 20083630400179 по описа на СИС при Ш..
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните поставени три въпроса:1.Кой е началния момент,от който започва да тече срока по чл.250 от ГПК/отм./за наследник на длъжник по изпълнителен лист, 2. Дали този срок тече по отношение на всички наследници,ако само един от тях е получил покана за доброволно изпълне-ие и 3. следва ли нормата на чл.227 от ГПК /идентична с чл.120 от ГПК-отменен/, уреждаща правоприемството при изчисляване на сроковете в исковото производство, да се прилага и в изпълнителното.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва нейната основателност.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Настоящите жалбоподатели,в качеството им на наследници на И. К. И. са длъжници по изпълнително дело № 20083630400179 по описа на СИС при Ш.. Срещу техния наследодател е било образувано изп.д.№ 598/04г. въз основа на изпълнителен лист от 20.05.2004г.Не се спори,че същият е получил изпратената му покана за доброволно изпълнение на 20.09.2004г.По делото няма данни той да е направил възражение по чл.250 от ГПК/отм./.След неговата смърт,настъпила на 12.03.2006г.,изпълнителното дело е преобразувано под друг номер /№ 20083630400179/,като на мястото на починалия са конституирани неговите наследници/настоящите жалбоподатели/.На тях също е изпратена покана за доброволно изпълнение на 7.03.2012г.и едва те – в 7-дневния срок по чл.250 от ГПК/отм./ – са направили възражение,че не дължат присъдената сума. Така направеното възражение е счетено за недопустимо от районния съд, който с определение от 21.03.2012г.е прекратил производството по ч.гр.д.№ 889/12г.с мотива,че преклузивният срок по чл.250 от ГПК/отм/.е изтекъл след връчването на поканата до длъжника И. К. И., а повторното връчване и на неговите наследници е без равно значение.Този извод е възприет и от въззивния съд,който също е счел,че още на 27.09.2004г.е било преклудирано правото за предявяване на искане по чл.250 от ГПК/отм./.
Следователно – частната жалба е подадена срещу постановено в рамките на въззивния контрол определение по чл.250 от ГПК от страна в изпълнителното производство.Постановеното въззивно определение не е преграждащо развитието на дело по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и не е от категорията съдебни актове по чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК,за които законът предвижда факултативно касационно обжалване в случай, че предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК бъдат преценени положително. За въззивни определения, постановени при инстанционен контрол на обжалваеми актове по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК – не е налице възможност да бъдат обжалвани пред Върховен касационен съд, доколкото това не е изрично предвидено в закона, същите подлежат на двуинстанционно разглеждане, както бе и по реда на отменения ГПК. Така изрично се прие от Върховният касационен съд в т. 6 на ТР №1 /17.07.2001г.по гр.д.№ 1/2001г.на ОСГК, като изключенията бяха изведени само по отношение на категорията определения, с които се разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство или се касае за отказ по охранително производство. Разрешението важи и при новата процесуално-правна уредба на касационното обжалване на въззивни определения, като чл.274 ал.3 т.2 от ГПК възприе изведеното по тълкувателен път разграничение. Това налага частната жалба да бъде оставена без разглеждане, като сочените основания за допускане по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се обсъждат и касационното производство по делото следва да бъде прекратено.В този смисъл е установената практика/например определение № 25 от 28.01.09г.по ч.гр.д.№ 2337/08г. на ІІІ г.о., № 32 от 11.01.2010г. по ч.гр.д.№ 852/09г.на І т.о., № 287 от 20.12.2012г.по ч.гр.д. № 230/12г.на ІІІ г.о./
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба, подадена от В. Й. И., З. И. К. и И. И. И.- всички от [населено място] пл.България” № 2 ет.7 ап.15 против въззивно определение № 260 от 17.05.2012г. по в.ч.т.д. № 271 по описа за 2012г. на Шуменски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 467 по описа за 2012г.на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок, с частна жалба, пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.