О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
С. 04.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 7414 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от С. Д. С. от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Т. против въззивно решение № 1695 от 29.07.13г. по гр.д.№ 1794/13г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 18.02.13г.по гр.д.№ 203/12г.на Окръжен съд Монтана като е прието за установено по отношение на С. Д. С., че К. Д. Й. не му дължи поради погасяване по давност на вземанията по изп.д.№ 20128510402324 по описа на ЧСИ П., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.02.2000г.по гр. д. № 178/00г. на Районен съд Монтана следните суми: главници 18 616.75лв.и от 4 437.81лв, ведно със законните лихви съответно от 30.10.1998г. и от 28.02.1999г., 495лв-разноски, направени в производството по издаване на изпълнителен лист, както и законните лихви от 34 161.21лв. за периода 30.10.98г.-23.10.2012г. и от 7 910.57лв. за периода 28.02.99г.-23.10.2012г.,5 000лв.- разноски и 4 907.89лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
В представеното изложение като основание за допустимост е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: Налице ли е правен интерес /и в тази връзка допустимо ли е/ предявяване на иск по чл.124 от ГПК за установяване на недължимост поради изтекла давност на вземане, предявено за принудително изпълнение в производство пред ЧСИ, при условие, че ищецът разполага с друг правен способ за защита – правопогасяващо възражение за изтекла давност, което да упражни в изпълнителното производство. Твърди се, че материалното право на кредитора продължава да съществува и след изтичане на давностния срок, поради което съдът не може да установи с отрицателен установителен иск, че не дължи, като противното вече е било постановено в друго производство със сила на присъдено нещо /по гр.д.№ 178/2000г.на РС Монтана,въз основа на което е издаден изпълнителния лист/. Представя решение № 583 от 13.03.1968г. по гр.д.№ 113/68г. на І г.о. на ВС и две определения,постановени от ВКС по реда на чл.274 ал.1 и ал.3 от ГПК.
Поставя въпроса и като такъв от значение на точното прилагане на закона и за развитие на правото, по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК въпроса. Твърди, че предвидените в чл.433 от ГПК основания за прекратяване касаят един редовен изпълнителен процес и не възпрепятстват прилагането на института на погасителната давност от съдия изпълнителя на основание чл.117 от ЗЗД.
Отделно касатора счита, че тъй като с нарочен акт не е бил уведомен за прекратяване на първоначално образуваното изп.д. № 2-54-00г. на държавния съдия-изпълнител, то не е прекратено и погасителната давност не е изтекла, защото е била прекъсната с образуването му.
Поставя и въпроса за дължимостта на направените разноски в съдебното производство, като твърди, че той не е станал причина за завеждането му. Прави възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва допустимостта й.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Изпълнителният лист е бил издаден на 24.02.2000г. въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237 от ГПК/отм./ и въз основа на него е образувано изп.д.№ 2-54-00г.на държавния съдия-изпълнител, което е прекратено на 26.11.2002г. /Няма данни дали съобщението е надлежно връчено, тъй като делото е унищожено/. Настоящето изп.д. № 20128510402324 по описа на ЧСИ П. е образувано през октомври 2012г., като до тази дата няма данни да са предприемани от страна на взискателя действия по принудително изпълнение. При тези безспорни факти, въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния за основателност на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК поради настъпил след приключване на съдебното производство правопогасяващ юридически факт на давността.
При така изложените мотиви, поставеният от касатора въпрос, доколкото е свързан с решаващите изводи на съда, е от значение за изхода на спора и съставлява годно общо основание за допустимост. По него не следва да се допуска касационно обжалване, защото не са налице посочените от касатора специални основания. Първото основание – по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице, защото не се представя задължителна практика на ВКС, на която въззивния акт да противоречи /решението от 1968г. и определението по чл.274 ал.1 от ГПК не съставляват такава, а въпросът,във връзка с който е постановено посоченото от касатора определение по чл.274 ал.3 от ГПК не е идентичен на сега поставения, каквото е необходимото изискване съгласно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС/. Второто посочено от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото по поставения въпрос е налице установената практика, която е съобразена от въззивния съд. В постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 198 от 5.05.11г. по гр.д.№ 4864/08г.на ІІ г.о. на ВКС по въпрос за условията, при които може да се оспорва чрез иск изпълнението, когато то е основано на влязло в сила съдебно решение, е прието, че изпълнението на влязло в сила решение може да бъде оспорено от длъжника само при условията на чл.255 от ГПК/отм./, сега чл.439 от ГПК – чрез иск основан на факти, които са настъпили след съдебното дирене в производство, по което е издадено изпълнителното основание. Това е така, защото тези факти не са преклудирани от силата на присъдено нещо по постановеното предходно решение. Предмет на делото е недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден. При уважаването му изпълнителното производство следва да бъде прекратено на основание чл.433 т.7 от ГПК.
При наличие на изрично предвиден иск по чл.439 от ГПК – не може да бъде споделена тезата на касатора за липса на правен интерес от предявяване на такъв за установяване недължимост поради изтекла давност на вземане, предявено за принудително изпълнение в производство пред ЧСИ. Дори и да се приеме, че независимо от липсата на предвидено подобно основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 от ГПК, е допустимо длъжникът да направи възражението си за изтекла давност и в изпълнителното производство, то това не дерогира правото му на избор и възможността да предяви иск по чл.439 от ГПК.
Въпросът за това дали е прекратено първоначално образуваното изп.д. № 2-54-00г. на държавния съдия-изпълнител или не, не е правен, а фактически и по него –с оглед характера на настоящето производство -съдът не се произнася. Безспорно е обаче, че след образуването на изп.д. № 2-54-00г. през 2000г.до образуваното през октомври 2012г. на изп.д.№ 20128510402324 по описа на ЧСИ П., няма данни да са предприемани от страна на взискателя действия по принудително изпълнение, като изминалият период от време, далеч надхвърля предвидения в чл.433 ал.1 т. 8 от ГПК двугодишен срок.
Относно разноските: Те са били присъдени от районния съд и страната не е искала тяхното изменение. Обжалван е размера им пред въззивния съд, който ги е потвърдил. Следователно не сме в хипотеза на постановен за първи път от въззивния съд акт по разноските. В случая обжалването е по реда на чл.274 т.3 ал.1 от ГПК, който изисква съблюдаване на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. При изложени доводи само за неправилност и липса на поставен въпрос като общо основание за допустимост, за който да се прецени дали е налице някое от изчерпателно посочените специални условия за допустимост – искането за разноски /както и въззивния акт/ не могат да бъдат разглеждани по същество.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1695 от 29.07.13г. по гр.д.№ 1794/13г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.