Определение №79 от 41663 по ч.пр. дело №108/108 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 79

С. 24.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 108 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Б. С. Х. и Л. С. Х. – О. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно определение № 530 от 1.10.2013г. по в.ч.гр.д. № 410 по описа за 2013г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1812 от 21.06.13г. по гр.д. № 145/13г. на Окръжен съд Варна за прекратяване производството по делото и връщане на исковата им молба в частта, в която срещу С. И. Ч. и М. Г. Ч. са предявили искове за защита на вещни права и за прогласяване нищожност на нотариален акт № 117 д.№ 658/05г. и при евентуалност – за отмяна на н.а.на основание чл.537 ал.2 от ГПК. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато с указания за произнасяне по същество.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по поставени въпроси, касаещи правомощията на въззивния съд и по-специално дали той е ограничен от изложеното във въззивната жалба като е длъжен да се произнесе по наведените в нея оплаквания и дали освен това следва да се съобрази с изложеното от ищеца в исковата молба и последвалите я уточняващи молби. Поставените въпроси и изложените в касационната жалба доводи произтичат от твърдение за първоначално предявен осъдителен иск по чл.108 от ЗС, а не установителен, както е приел въззивния съд. Независимо, че сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, касаторът не се позовава на актове на ВКС, на които въззивния да противоречи.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
В. съд е възприел извода на районния съд за липса на предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС, а за установителни срещу ответниците – две физически и юридическо лице за собственост по отношение на дворно място в [населено място] [улица],поземлен имот пл.№ 1764 по плана на 8-ми микрорайон, заедно с построената в този имот сграда на два етажа и второстепенна сграда. Съдът два пъти е оставял без движение исковата молба – с определение № 199 от 17.01.2013г. за уточнение на придобивното основание за част от претендирания имот /първи жилищен етаж/ и за представяне на документи /скица,данъчна оценка, такса/, както и с определение №1593 от 3.05.13г.- за конкретизация на петитума на иска, за уточняване на правния интерес от предявяване на иск както срещу ответниците физически лица,пред вид твърдението, че те са отчуждили притежаваната от тях идеална част в полза на третия ответник – юридическо лице, след което не упражняват фактическа власт над имота, така и срещу юридическото лице и да конкретизират на кой самостоятелен обект от сградата претендират да са съсобственици. След като с молба от 20.06.13г. ищците са уточнили, че предявеният иск е по чл.108 от ЗС и едва тогава са формулирали петитум освен „да се приеме по отношение на ответниците, че ищците са собственици”на описания имот, още и те да бъдат осъдени „да предадат владението” му. Изложили са твърдението си, че са съсобственици на първия етаж от сградата и са обосновали правния си интерес с факта, че тримата ответници упражняват фактическа власт върху имота им.
След това уточнение окръжният съд е прекратил производството по делото в частта досежно предявените ревандикационни искове за защита на вещни права срещу ответниците физически лица и е оставил без движение исковата молба в частта, в която срещу юридическото лице [фирма] са предявени три иска с правно основание чл.108 от ЗС с изрични указания. Мотивирал се е с извършено с молбата от 20.06.13г. недопустимо изменение на първоначално предявените искове /преминаване от установителен към осъдителен иск/ след изтичане на законоустановения срок – даване ход на делото в първата инстанция и неизпълнение на указанията на съда за уточнение на подадената искова молба. Допълнително е посочил, че пред вид обстоятелството, че ответниците физически лица са се разпоредили в полза на юридическото с притежаваните от тях част в процесния имот – предявеният иск по чл.108 от ЗС би бил недопустим. Искът за нищожност на нотариалният акт е недопустим поради несамостоятелния му характер при положение, че не се заявяват собственически права.
С оглед така изложените факти по делото и пред вид мотивите на въззивния съд, поставените от жалбоподателите два въпроса досежно правомощията на въззивния съд, доколкото не са свързани с решаващите воля на съда, не съставляват годно общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС. Освен това тези въпроси, към настоящия момент вече са разрешени със задължителна практика- т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. по т.д. №1/13г. на ОСГТК на ВКС,с което въззивния съд се е съобразил, като е приел,че е ограничен от изложеното във въззивната жалба и е длъжен да се произнесе по всички наведените в нея оплаквания. В случая спорът е дали с оглед фактите по делото изводите на въззивния съд са правилни, но този въпрос,пред вид нормата на чл.274 ал.3 от ГПК, не може да бъде разглеждан без да се прецени, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поради липса на посочените от касатора основания за допустимост, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Б. С. Х. и Л. С. Х.- О. от [населено място] против въззивно определение № 530 от 1.10.2013г. по в.ч.гр.д. № 410 по описа за 2013г. на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top