2
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 25.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12 октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1292/2017 година
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. П., Х. А. П., П. А. П. и Р. А. П., подадена от пълномощника им адв. Ч. С. Ч., срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІІ възз. с-в, № 511 от 08.12.2016г. по в.гр.д. № 771/2016г., с което е отменено решението на Панагюрския районен съд, №117/29.07.2016г. по гр.д. № 42/15г. и вместо него е прието за установено по отношение на ответниците /касатори в настоящото производство/, че Г. И. П. е собственик на основание дарение на 6,78 кв. м., представляващи част от УПИ ІV-244 в кв. 30 по плана на [населено място], общ. П..
Ответникът по касация Г. И. П. в представения отговор от пълномощника му адв. Г. А. М. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът Г. П. се легитимира като собственик на основание дарение на спорните 6,78 кв.м. от УПИ ІV-244 в кв. 30 по плана на [населено място], неправомерно завладени от ответниците посредством ограждането им. Приел е, че ответниците не въвеждат твърдения за наличието на придобивно основание относно спорната част от имота, поради което ревандикационният иск в установителната му част е основателен. По делото са установени данни за евентуално наличие на грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър, но същите са неотносими при разрешаване на конкретния правен спор, тъй като такива обстоятелства не са въведени в исковата молба, нито пък с отговора на исковата молба. В частта, с която първоинстанционният съд е отхвърли претенцията за предаване владението върху имота въззивният съд е потвърдил решението, тъй като до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство оградата, посредством която ответниците са установили владение върху спорната част от УПИ ІV-244, е премахната.
Касаторът Г. П. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпроса „Когато по делото са били изслушани четири съдебно-технически експертизи, като първите три са дали коренно противоположни заключения от четвъртото, възприето от съда, длъжен ли е съдът да обсъди всички приети заключения и да мотивира преценката си като посочи причините, поради които възприема конкретно заключение, но не възприема другите три заключения. В случая, когато това не е сторено, въззивният съд допуснал ли е нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на решението и това налага ли отмяната му.“
За установяване наличието на противоречива съдебна практика касаторите представят решение № 58/13.02.2012г. по гр.д. № 408/2010г. І г.о. ВКС, с което е прието, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, но когато отхвърля заключението на вещото лице или при наличието на противоречиви заключения кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не възприема това заключение.
ВКС намира, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Цитираното решение се отнася за случаите, когато по делото са изслушани няколко експертни заключения, които дават различен отговор на поставения въпрос, т.е. налице е противоречие между тях. В настоящия случай е изслушано едно вещо лице, на което след представяне на първоначалната експертиза е поставена задача да изготви заключението след справка с трасировъчните карнети на плана от 1983г. и извърши измерванията в присъствието на страните, а след приемането като доказателство по делото на скица № 33/08.02.2016г. на вещото лице е поставена задача да съобрази заключението си с новото доказателство. В отговор на поставените въпроси вещото лице е коригирало първоначално даденото заключение, че съществуващата към онзи момент ограда между УПИ ІV-244 и УПИ V-243 не попада в имота на ищеца, собственик на дворно място с пл. № 244, за което е отреден УПИ ІV-244 по ДКРП на [населено място]. След извършени допълнителни справки вещото лице е констатирало разлика между представените по делото скици и планове и скица № 33, издадена от оцифрения план /която разлика според вещото лице се дължи на некоректно изпълнение на изискванията на закона от Общинската администрация на [община]/ и е дало окончателното заключение, че частта от УПИ ІV-244, която е приобщена към УПИ V-243 в резултат от поставената от ответниците ограда, е с площ 6.78 кв.м. От изложеното е видно, че в настоящия случай не е налице противоречие между експертните заключения, поради което не е необходимо съдът да излага съображения относно заключение, което е коригирано с последващо заключение.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът е приложил разпоредбата на чл. 202 ГПК в точния й смисъл.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІІ възз. с-в, № 511 от 08.12.2016г. по в.гр.д. № 771/2016г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: