3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София,15.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1401/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. К. В. – процесуален представител на Й. Ж. И. от[населено място] против въззивно решение №52/22.6.2010 г. по гр.д.№99/2010 г. по описа на Силистренския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №43/15.3.2010 г. по гр.д.№1518/2009 г. по описа на Силистренския районен съд, г.к., с което отхвърлен предявения от Й. Ж. И. от[населено място] против Л. Й. Н. от[населено място], иск с правно основание чл.82, ал.2 СК/отм./.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че Окръжният съд – С., повърхностно и без да се съобрази, че ищцата е ученичка и желае да завърши поне средно образование, е отхвърлил иска. Твърди се също така, че видно то събраните по делото доказателства се изяснило, че искът е основателен, както приемат и двете съдилища, а в заключение го отхвърлят. Излага че, че се получава правен абсурд – съдилищата заявяват, че ищцата не заслужавала да получи това материално право, изразяващо се в ежемесечната издръжка. Сочи се, че отделно от това баща й е регистриран в бюрото по труда като безработен и не реализира трудови доходи, а майка й работи и реализира трудови доходи над 330 лева. Твърди се, че ответницата-майка, не е представила никакви писмени доказателства обуславящи възможността да заплаща на ищцата ежемесечна издръжка, а както районния съд, така и окръжният съд, се позовават само на твърденията на ответницата и приемат необосновано, че тя няма възможност да й заплаща издръжка. Сочи се също така, че неправилно съдилищата приемат, че майката е в затруднено положение при наличие на трудови доходи над 330 лева.
Моли се за отмяна на двете инстанционни решения и уважаване на предявения иск, ведно със законните последици.
Ответницата по касация – Л. Й. Н., посредством процесуалния си представител – адв. Райчева, е депозирала отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното решение. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. То не съдържа изобщо ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е решаващ за изхода от спора, а се свежда до излагане на мнение на касационната жалбоподателка по фактите по спора, както и на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №52/22.6.2010 г. по гр.д.№99/2010 г. по описа на Силистренския окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№1078/27.7.2010 г., подадена от адв. К. В. – процесуален представител на ищцата Й. Ж. И. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: