3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1170
С. 13.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2955/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Е. Я., срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 651 от 13.02.2014г. по в.гр.д. № 1041/2013г., с което е оставено в сила решението на Благоевградския районен съд, № 7370 от 03.10.2013г. по гр.д. № 3710/2012г., с което е осъден [фирма] да заплати на Г. И. С. от [населено място] сумата 7791,82 лв. неизплатено трудово възнаграждение и 1 267,69 лв. лихва за минало време върху главницата, както и разноските по делото.
Ответникът по жалбата Г. И. С. от [населено място] в подадения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Г. И. С. против [фирма] иск за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение, въззивният съд е приел, че ищецът е изправна страна по трудовия договор, поради което за ответника в качеството му на работодател е възникнало задължение съгласно чл. 128, вр. чл. 242 КТ за заплащане на уговореното трудово възнаграждение като насрещна престация за предоставената му работна сила. Въз основа на заключението на изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че дължимото се и неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода от 01.03.2010 год. до 02.07.2012 год. възлиза на 7 791,82 лева. Работодателят не е ангажирал доказателства за това, че е изплатил трудовото възнаграждение на ищеца по някой от посочените в чл. 270, ал. 3 КТ начини – лично на работника или служителя по ведомост, срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя на негови близки или на влог в посочена от него банка. Фактът на плащане не може да бъде установен и изведен от представените по делото разписки за връчени на представител на работодателя работни заплати за раздаване, на които се позовава ответникът по делото. Посочените разписки по никакъв начин не доказват, че сумите са платени, тъй като не съдържат подпис на работниците, нито на ищеца. Съдържащите се в личното трудово досие на ищеца служебни бележки, в които е удостоверено, че Г. Слаев е получил трудовото си възнаграждение за посочените в тях месеци, също не доказват получаване на трудовото възнаграждение, доколкото са издадени от работодателя, съдържат изгодни за него факти и не са подписани от ищеца. Липсват каквито и да било доказателства по делото ищецът да се е възползвал от тези служебни бележки, да ги е представял пред други органи и по този начин да е приел удостовереното в тях за вярно. Липсват данни по делото, че именно ищецът е представил служебни бележки за получено от него трудово възнаграждение пред ДСП.
К. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по няколко въпроса, решавани противоречиво от съдилищата: „допустимо ли е в съдебен процес установяването на извършеното от работодателя плащане на трудово възнаграждение да се извършва със свидетелски показания”; „могат ли служебни бележки, издадени от работодател, съдържащи изгодни за последния факти и неподписани от страна на работника, но използвани и представени от него пред държавни органи с оглед деклариране на получени трудови възнаграждения, да служат като доказателство за извършени плащания от страна на работодателя”; „действителен ли е трудов договор, изготвен в писмена форма, върху който няма положен подпис от страна на работника, а същият е подписан само от работодателя”; „следва ли съдът служебно да обявява недействителност на трудовия договор”. Прилага съдебна практика – определения на ВКС, постановени в производството по чл. 288 ГПК и решения, на част от които липсва отбелязване за влизане в сила.
По първия от поставените въпроси не се констатира твърдяното противоречие в съдебната практика. Постановените в производството по чл. 288 ГПК определения на ВКС не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, а решението № 86/12г. на Кюстендилския окръжен съд, което е представено за установяване на твърдяното противоречие, не е окончателно и липсва отбелязване за влизане в сила.
Вторият въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като съдържа условие /служебни бележки са използвани и представени от ищеца пред държавни органи с оглед деклариране на получени трудови възнаграждения/, което не е прието за установено от въззивния съд. Както бе посочено по-горе съдът е приел, че липсват каквито и да било доказателства ищецът да се е възползвал от тези служебни бележки, да ги е представял пред други органи и по този начин да е приел удостовереното в тях за вярно. Приел е, че липсват данни ищецът да е представил служебни бележки за получено от него трудово възнаграждение пред ДСП.
Последните два въпроса, които се отнасят за действителността на сключения между страните трудов договор, не са от значение за решаването на делото, тъй като съгласно чл. 75 КТ при добросъвестност на работника недействителността действа занапред, а претенцията на ищеца е за трудово възнаграждение за минал период. Поради това дори и служебно съдът да обяви трудовият договор за недействителен, това не би рефлектирало върху дължимото до момента на обявяване на недействителността трудово възнаграждение.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 651 от 13.02.2014г. по в.гр.д. № 1041/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: