3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 15.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1151/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1, вр.295 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. Н. Т. от[населено място], приподписана от адв. Б. Р., против въззивно решение №180/19.4.2010 г. по гр.д.№98/2010 г. по описа на П. окръжен съд, г..о., втори граждански състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че при повторното разглеждане на делото въззивният съд приема като доказателство платежни документи за извършени плащания от купувача към продавача с изричната уговорка, че прави това единствено за да спази указанията на отменителното решение на ВКС. Твърди се също така, че с това формално е счетено, че задължителните указания на ВКС са изпълнени и в по-нататъшните си действия и при постановяване на решението съдът допуска абсолютно същите нарушения, поради които е отменено първото въззивно решение. Сочи се, че не събира доказателства и не изяснява повдигнатия от продавача за първи път в тази инстанция и пред този съд, нов според момент – че извършените плащания по представените документи са евентуално за погасяване на други “бизнес” отношения между страните. Излага се, че въззиваемият не сочи и не иска събиране на доказателства в тази насока, не оспорва и представените документи за плащане, поради което въззивникът очевидно е счел, че не следва да доказва отрицателния факт за липса на “бизнес” отношения между страните. Твърди се, че въпреки това съдът е обявил делото за изяснено по отношение на собственото си вътрешно убеждение, като извън преповтарянето, че доказателствата за извършени плащания са приети единствено поради задължителния характер на указанията на ВКС, прави пространни разсъждения, в насока, че те не само не установяват плащане именно по предварителния договор, но няма доказателства, че изобщо тези суми са изпратени действително, както и че са получени от въззиваемия. Навежда се довод, че отново, както и при отмененото решение съдът по своя преценка въздига нов спорен факт – че не е доказано сумите действително да са изпратени и действително да са получени от адресата. Поради това се твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, поради допускането на които е отменено първото въззивно решение. Излага се, че окръжният съд е допуснал и друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила – поради несъобразяване с указанията в отменителното решение за приложение на закона с оглед установените по делото факти и твърдения и доводите на страните. Прилагат се две решения на ВКС.
Моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
С въззивното решение, постановено по реда на чл.218з ГПК/отм./, във връзка с § 2, ал.1 и ал.2 ПЗР на ГПК/отм./, е оставено в сила решение №201-VІІ/06.12.2007 г. по гр.д.№1766/2007 г. по описа на П. районен съд, VІІ-ми гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от Е. Н. Т. против [фирма], представляван от М. В. М., иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното решение. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. То не съдържа изобщо ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява дори не представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е решаващ за изхода от спора, а освен това се свежда до излагане на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1, вр.295 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №180/19.4.2010 г. по гр.д.№98/2010 г. по описа на П. окръжен съд, г.о., ІІ-ри граждански състав, по касационна жалба, вх.№4835/20.5.2010 г., подадена от ищеца Е. Н. Т. от[населено място], приподписана от адв. Б. Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: