2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 18.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 15 март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 775/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на РПК П. Т., подадена от председателя В. Д. и приподписана от пълномощника адв. М. Н., против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 649 от 07.12.2015г. по в.гр.д. № 941/2015г., с което е потвърдено решението на Великотърновския районен съд, № 710 от 07.08.2015 г. по гр. д. № 1491/2015г., с което са уважени предявените от К. Д. П. против РПК П. Т. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от К. Д. П. против РПК П. Т. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че при извършеното уволнение поради съкращаване на щата /чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ/ работодателят не е спазил предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Приел е за установено от фактическа страна, че към момента на уволнението ищцата е страдала от захарен диабет и ответникът не е изпълнил задължението си по Наредба № 5 да изиска от инспекцията по труда разрешение за уволнението й. Съдът е възприел заключението на съдебно-медицинската експертиза с мотиви, че констатациите й се основават на амбулаторни листи за времето от 2011 г. с отразена диагноза неинсулинозависим диабет. Не е възприел доводите на работодателя, че не е знаел за заболяването на служителката си. Изложил е мотиви, че при наличие на обективния факт на болестта задължение на работодателя е било да изясни здравословното състояние на ищцата и да поиска разрешение на инспекцията по труда, което е елемент на фактическия състав на уволнението. За служителя не съществува задължение да уведомява работодателя си за заболяването преди да е поискана информация. Не е възприел и доводите на работодателя за злоупотреба с права от страна на ищцата, каквато злоупотреба би била налице при поискване на информация и укриване на заболяването от служителя.
Касаторът РПК Полски Т. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради недопустимост на съдебния акт и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „предварителната закрила по чл. 333 КТ следва ли да се реализира в случаите, когато на работодателя не му е известно работникът да страда от заболяване по Наредба № 5 и последният укрива този факт”; „относно доказателствената сила на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза” поради противоречие с решение № 508/10г. ІІІ г.о. ВКС; „задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като при противоречиви доказателства да обоснове защо кредитира едни, а не други”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че няма вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, за да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта му, съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Твърдението на касатора за недопустимост на съдебния акт не е мотивирано, нито ВКС намира, че са налице предпоставките на посоченото по-горе ТР.
Поставеният въпрос по прилагането на чл. 333, ал. 1 КТ е от значение за решаването на делото, но не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС. По този въпрос касаторът намира противоречие с решение № 283/10г. ІV г.о., решение 21/11г. ІV г.о. и решение № 424/10г. ІІІ г.о. ВКС. С първото от посочените решения в тълкувателната част на решението ВКС се е произнесъл по въпроса за дисциплинарната отговорност на служители при констатирано нарушение по ДОПК, а при разглеждане на спора по същество – по прилагането на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
С второто от посочените решения ВКС е дал отговор на въпроса дали неинсулиново зависимият диабет представлява захарна болест, предвидена в Наредба № 5/87г. като е приел, че въпросът за разновидностите на „захарната болест”, както и на останалите пет вида заболявания, е медицински, както е медицински и въпросът дали проявената конкретна разновидност на предвиденото по вид заболяване обуславя закрила по чл. 333, ал.1, т. 3 КТ и дали боледуващият работник има нужда от закрила. За разрешаването на тези въпроси са необходими специални знания, поради което законодателят е предвидил в чл. 333, ал. 2 КТ, че за изясняването им е необходимо преди да бъде извършено уволнението да се взема мнението на трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК). Съгласно чл. 2 и чл. 3 от посочената Наредба работодателят е задължен да събере от работника медицински документи в случаите, когато последният попитан твърди, че страда от заболяване, посочено в чл. 1 и да ги предостави на ТЕЛК. Чл. 4 от Наредбата задължава ТЕЛК да оформи своето мнение в експертно решение за всеки отделен работник въз основа на предоставените медицински документи, допълнителни медицински изследвания и преглед, ако такива се налагат за изясняване на здравословното състояние. В експертното решение ТЕЛК е задължена да посочи болестта, от която страда работникът и дали тя попада в обхвата на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
С третото решение е прието, че „разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Преди да поиска разрешение за уволнението от инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който е трудоустроен или страда от заболяване по Наредба № 5/87г., и да приложи решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. Както липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333, ал. 1 КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба № 5, води до нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и съгласно чл. 344, ал. 3 КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество.”
Както е видно от изложеното съдържание на представените съдебни актове, не е налице твърдяното противоречие. Работодателят следва да се информира преди прекратяване на трудовото правоотношение за наличието на заболяване по Наредба № 5 като изиска информация от предвидения за уволнение работник или служител, съгласно чл. 1, ал. 2 от същата Наредба, която информация да предостави на ТЕЛК за мнение относно приложението на закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, което в случая не е извършено, и при наличието на данни за захарен диабет води до незаконност на уволнението.
Не е налице твърдяното противоречие и по въпроса за доказателствената сила на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. С представеното решение № 508/10г. ІІІ г.о. ВКС е прието, че „ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като „най–вероятна”, от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване. От решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на медицинското заключение или на основание констатации в него, съобразно приетите доказателства, включително свидетелски показания. Затова и преценката на всички доказателствата по делото, включително при изграждане на извод за причинно следствена връзка, е задължение на съда.” В настоящия случай въззивният съд е изложил мотиви защо възприема заключението на съдебно-медицинската експертиза като е обсъдил представената по делото медицинска документация. Обсъдени са доказателствата по делото и наведените с въззивната жалба доводи на касатора, поради което не е налице твърдяното противоречие със съдебната практика и по последния от поставените въпроси.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 649 от 07.12.2015г. по в.гр.д. № 941/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: