3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр. С., 15.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 34 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от К. М. Р. от[населено място], обл. Д., чрез процесуалния й представител адв. Г. Д., против определение № 671 от 10 декември 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 650 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2010 г., с което е потвърдено определение № 577 от 13 септември 2010 г., постановено по гр.д. № 740 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на К. Р. по чл. 82, ал. 2 СК и производството по делото е прекратено.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно и необосновано, защото съдът неправилно е приел, че молбата за осиновяване трябва да бъде задължително подавана от двамата родители, тъй като такова изискване по закона няма; не е вярно становището на съда, че след като бащата е посочен като ответник, то искането е детето да се осинови и от рождения баща, след като изрично в исковата молба е посочен, че се иска осиновяване от съпругата на родител, което осиновяване се явява “частно”; подобно осиновяване не преминава през административно производство по подготовката му, като целта му е да се осигури предимство на осиновяване в широкото семейство по произход на детето. В представеното изложение към частната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът не се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – задължително ли молбата за осиновяване на дете от съпруг на родител следва да се подаде от двамата биологични родители на детето и императивна ли е нормата на чл. 96, ал. 2 СК и следва ли молбата за осиновяване да се подаде чрез регионалната дирекция за социално подпомагане или би могло тя да се подаде директно в окръжния съд.
Ответниците Р. А. Б. и С. М. А. – двамата от[населено място] могили, обл. Ш., не дават отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приел, че по чл. 96, ал. 2 СК молбата за осиновяване може да бъде подадена и от родителите на осиновявания, но в случая тя е подадена само от майката на осиновявания, като за ответник по иска е посочен рожденият баща, който е в брак с друга жена и така е посочен като осиновител; не е възможно родителят да осиновява собственото си дете, а той би могъл да има само процесуалното качество на съищец, освен когато молбата за осиновяване е подадена от осиновяващия, когато и двамата родители ще имат качеството на ответници; тъй като исковата молба е недопустима, съдът следва да прекрати производството по делото, без да дава указания за отстраняване на нередовност.
След преценка на доводите на жалбоподателката в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
Представената частна касационна жалба и изложението към нея не посрещат изискванията на закона за посочване на правни въпроси, разрешаването на които да ангажира отговор на съда по основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалвания съдебен акт.
В разглеждания случай решаващият аргумент на въззивния съд е свързан с обстоятелството, че рожденият баща не може да бъде ответник по иск, предявен от майката срещу него и осиновяващата, а би могъл да има само качество на съищец с нея или евентуално – двамата с майката като ответници по искането за осиновяване. Това тълкуване на въззивния съд е сторено в съответствие с правилото на чл. 96, ал. 2 СК – молбата за пълно осиновяване по чл. 82, ал. 2 и 3 СК може да се подаде от осиновяващия, от родителите на осиновявания, както и от осиновявания, ако е навършил четиринадесет години, чрез съответната регионална дирекция за социално подпомагане до окръжния съд по постоянния адрес на молителя.
Касаторката не е успяла да формулира въпрос по правен проблем, който да е обусловил разрешението на съда в разглеждания случай. Касационното разглеждане на спора би било допуснато по първия поставен от касаторката въпрос в случай, че въззивният съд бе посочил в мотивите си, че е задължително двамата родители да са съищци във всички случаи на подаване на молба от родител на осиновявания. Това обаче в разглежданата хипотеза не е така. На второ място, правилата за процесуалната легитимация на страните в производството по чл. 96 СК са ясно определени. Съдът не се е занимавал с въпроса следва ли молбата за осиновяване да се подаде чрез регионалната дирекция за социално подпомагане или тя би могла да се подаде директно в окръжния съд. След като въззивният съд изобщо не е обсъждал подобен проблем, нито пък той е станал предпоставка за даденото от съда разрешение на правния спор, то липсва основание атакуваното определение да се допусне до касационно разглеждане.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 671 от 10 декември 2010 г., постановено по в.ч.гр.д. № 650 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: