2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
С., 15.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 746 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ц. Л. Ц. от[населено място] диканя, общ. Р., чрез процесуалния й представител адв. С. Н., против въззивното решение № 162 от 6 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 910 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2008 г., с което е обезсилено решение № 170 от 9 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 433 по описа на районния съд в[населено място] за 2006 г. и производството по делото е прекратено.
Срещу същото решение е постъпила и касационна жалба от Ц. Г. Ц. от[населено място] диканя, общ. Р., чрез процесуалния му представител адв. Б. Б..
В жалбата на Ц. Ц. се сочи, че атакуваното решение е неправилно – постановено е при нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, както и необоснованост, защото съдът неправилно е приел, че касаторката не е активно легитимирана да предяви иска за прогласяване на нищожност на процесния договор, без да обсъди доказателствата по делото – на ищците е допуснато правото да надстроят и пристроят собствена сграда, но това става невъзможно при реализирането на отстъпеното право на строеж в полза на ответника-търговец, защото двата строежа се допират; съдът не е обсъдил доказателствата по делото; ищците са атакували заповедта за отстъпване правото на строеж и съдът приел, че заповедта е нищожна, поради което общината не е знаела в кой парцел отстъпва правото на строеж, а парцелът, в който се намира сградата на ищците, граничи с парцела, за който е отстъпеното право на строеж. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, а и произнасянето на ВКС по спора ще има значение за точното прилагане на закона, като и за развитието на правото. Изрично се сочи, че с допускането на касационното обжалване ВКС ще се произнесе по съществен процесуалноправен въпрос относно обезсилването на съдебните решения и прекратяване на производството по делото – постановеното решение противоречи на процесуалните правила, мотивите не се основават на доказателствата по делото, неправилно е тълкувано правото на пристрояване и надстрояване и е налице нарушаване на материалните права на ищците; по приложението на чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 270, ал. 3 ГПК е необходимо да се създаде съдебна практика относно правилното приложение на процесуалните правни норми, както и ВКС да изложи мотиви налице ли е отказ от правосъдие в настоящия случай. Във втора молба се сочи, че първоинстанционният съд се е произнесъл не по предявения иск, а се е занимал с въпроси, които не са относими по спора, изводите на съда са в противоречие с приетата техническа експертиза; съдът приел, че договорът не е нищожен, макар да е основан на нищожна заповед за отстъпено право на строеж; с произнасянето си ВКС ще се произнесе по спор, решаван различно от съдилищата. Представят се две решения на ВКС.
В жалбата на Ц. Ц. са изложени същите оплаквания, както в жалбата на Ц. Ц.. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – не са обсъдени доказателствата, доводите и възраженията (сочи се решение на ВС), не са обсъдени събраните от първата инстанция доказателства и сведенията на свидетелите (сочат се три решения на ВС и ППВС № 2/67 г.), след което се преповтарят оплакванията в касационната жалба.
Ответникът [община] не дава отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С решението си въззивният съд приел, че се атакува договор, по който ищците не са страна; няма данни върху закупената от ищците сграда да е учредено право на надстрояване и пристрояване, а е представена само виза за проектиране; както са отстъпени, петната за застрояване се допират, ако такова право е отстъпено на ищците; отстъпеното право на строеж по атакувания договор е за парцел частна общинска собственост и не е установено това вещно право да възпрепятства жалбоподателите да упражняват правото си на собственост върху закупената от тях сграда, след като няма доказателства те да са собственици на правото на надстрояване и пристрояване; липсата на правен интерес прави иска недопустим.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
П. от касаторите основания за допускането на касационното обжалване са тези по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, но не е поставен правен въпрос, чийто отговор да се даде в производството по чл. 290 ГПК.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В нито една от двете касационни жалби и изложенията към тях касаторите не са успели да поставят правен въпрос, който да е даден съобразно посочените критерии. Решаващият извод на съда в разглеждания случай е, че ищците не са успели да осъществят основната си доказателствена задача в спора – да установят, че са носители на правото на надстрояване и пристрояване на закупената от тях сграда, която се намира върху земя частна общинска собственост, което съдът намира за условие за установяване на правния им интерес да атакуват сделка по реда на чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 42 ЗЗД, по която не са страна. М. въпрос или процесуалноправен въпрос в тази връзка не е изложен от касаторите. Заявеното в допълнително изложените основания за допускането на касационния контрол от касаторката Ц., че неправилно е тълкувано правото на пристрояване и надстрояване и е налице нарушаване на материалните права на ищците, не съдържа в себе си конкретно питане във връзка с мотивите на съда, а само общо оплакване за неправилно разбиране на закона. Простото заявяване, че спорът е разрешаван противоречиво от съдилищата, или че разглеждането му от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не посреща изискванията, посочени по-горе, относно поставянето на правен въпрос, чието разрешаване е сторено от въззивния съд и то е обусловило крайния резултат по спора. Следва да се отбележи, че наистина приложението на чл. 270, ал. 3 ГПК би могло да създаде предпоставка за даване на отговор от ВКС в рамките на процедурата по чл. 290 ГПК, но конкретен въпрос въз основа данните по делото и правните изводи на съда, не е поставен. На последно място, в изложението на касатора Ц. се сочат различни съдебни решения, но и тук се наблюдава липса на сезиране на ВКС с надлежен правен въпрос, на който да се държи отговор. Изложените съображения могат да се квалифицират като касационни оплаквания по смисъла на чл. 281 ГПК, както, впрочем, напълно основателно самият касатор е посочил в изложението си.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 162 от 6 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 910 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: