3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
С. 24.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. ч.гр.д. № 5834/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. С. – Г. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. Е. М., срещу въззивното определение на Софийски градски съд, № 1155 от 14.01.2014г. по в.ч.гр.д. № 16363/2013г., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд, 41 с-в, от 09.08.2013г. по гр.д. № 9957/2011г., с което е прекратено производството по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, въззивният съд е приел, че позоваването на ищцата на изтекла давност, възражението за липса на молба-декларация на абонат за откриване на партида, както и липса на законен договор с ФДР не могат да се включат в предметните рамки на чл. 424 ГПК, което прави предявения иск недопустим.
Частната жалбоподателка моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради разнопосочна и противоречива практика на съдилищата „по отношение на: нищожност на облигационните отношения поради липса на предмет на сделката вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ, санкционирани от З.; начислени мораторни лихви върху прогнозни, а не реални задължения; липса на утвърдени нормативни документи за разпределение на ТЕ за формиране на сметките и системно нарушаване на действащите такива; различни подходи при прилагането на погасителната давност – за три или петгодишен период; пълна неадекватност на някои съдебни състави при приложение на Европейска директива 2006/23/ЕО, чл. 13. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като изложението не съдържа въпрос от значение за решаването на делото по смисъла на същата разпоредба. Както бе посочено по-горе производството по делото е прекратено поради това, че изложените в исковата молба на В. С. обстоятелства /позоваването на изтекла давност, възражението за липса на молба-декларация на абонат за откриване на партида, липса на законен договор с ФДР/ не се включват в предметните рамки на иска по чл. 424 ГПК, а именно наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съгласно същото ТР касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За пълнота на изложението настоящият състав на ВКС намира за необходимо да допълни, че въззивното определение е постановено в съответствие с т. 16 на ТР № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, с което е прието, че преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г с-в, № 1155 от 14.01.2014г. по в.ч.гр.д. № 16363/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: