3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София,16.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1388/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Н. Г. – процесуален представител на М. Д. В. – С. от[населено място], област П., против въззивно решение №622/05.5.2010 г. по гр.д.№3304/2009 г. по описа на П. окръжен съд, Х-ти граждански състав.
С обжалваното решение е оставено в сила решение №2477/14.10.2009 г. по гр.д.№4240/2007 г. по описа на П. районен съд, VІІІми граждански състав, с което отхвърлен предявеният от М. Д. В. от[населено място], област П., против В. Д. М. от[населено място], [община], област П., и Е. Р. М. – Ц. от[населено място] иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въпреки събраните по делото доказателства, нито първоинстанционният съд, нито по-късно въззивната инстанция са установили обективната имуществена пропорция между двете части/тази за минало и тази за бъдеще време, както и между даденото от кредитора и полученото от него/ на сключения от прехвърлителката Е. Г. алеаторен договор за гледане и издръжка, материализиран в нотариален акт №146, том VІ, рег.№8743, нот.дело №948:2002 г. по общия регистър на нотариус С. З., макар още във въззивната жалба това да е било поискано. Твърди се също така, че безпротиворечиво е било установено от показанията на всички свидетели по делата, че Д. В. Г. е бил извънредно трудолюбив и радващ се на добро здраве. Сочи се, че свидетелките на двете страни са показали, че той е починал след няколкодневно боледуване, като до последните си дни е отглеждал животни и така е подпомагал, както своето домакинство, така и това на В. М. с получените месо, мляко и млечни продукти. Излага се, че е установено, че Е. Г. е починала след няколкомесечно боледуване и видно от представените по делото доказателства, прехвърлителката Е. Г. е починала на 30.4.2003 г., а алеаторният договор за гледане и издръжка е сключен на 20.12.2002 г. – едва 4 месеца преди смъртта й, като при сключването му тя е била в здравословно състояние, позволяващо й да разбира свойството и значението на постъпките си. Излага се, че ако договорът за гледане и издръжка е бил сключен за бъдеще време, то следва да бъде преценена от съда пропорцията, частта от договора, отнасяща до изпълнението в бъдеще време, което изпълнение е продължило 4 месеца, при положение, че насрещна престация от страна на прехвърлителката са 16 броя имоти, само единият от които е продаден на [фирма] от В. М. и дъщеря й за сумата 106000 евро. Навежда се довод, че ако договорът е сключен за дадени минали грижи, то каква е стойността на положените от В. М. грижи, след като и двамата й родители са могли да се грижат сами за своите нужди почти до смъртта си.
Моли се за отмяна на въззивното решение като противоречащо на представено решение №103/02.02.1997 г. по гр.д.№1029/1996 г. на ВКС, ІІ г.о.
Ответниците по касация – В. Д. М. и Е. Р. М. – Ц.,, посредством процесуалния си представител – адв. Е., са депозирали отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответниците по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо ясно и точно формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното решение. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е решаващ за изхода от спора, а се свежда до излагане на мнение на касационната жалбоподателка по фактите по спора, както и на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №622/05.5.2010 г. по гр.д.№3304/2009 г. по описа на П. окръжен съд, Х-ти граждански състав, по касационна жалба, вх.№13978/18.6.2010 г., подадена от адв. Н. Г. – процесуален представител на ищцата М. Д. В. – С. от[населено място], област П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: