О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1250
София, 04.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.5081 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение на Софийски апелативен съд, ГО, Іс., №.1021/26.05.2014г. по г.д.№.420/2014г.
Ответната страна ЖСК”Я. 2004”, [населено място], оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което [фирма] е осъдена да плати на ЖСК „Я. 2004”, [населено място], на основание чл.59 ЗЗД 39766,15лв, ведно с лихвата считано от 18.12.09г. до окончателното изплащане, на основание чл.86 ЗЗД 4068,51лв. част от дължимо обезщетение за забава, на основание чл.78 ал.1 ГПК 3475,71лв. разноски. Посочил е, че доводите за недопустимост поради липса на правосубектност на ищцовата кооперация са неоснователни. Налице е валидно решение за вписването й, което обвързва всички, вкл. съда, до момента на заличаване на вписването на кооперацията по реда на чл.604 ЗЖСК, заличаването може да стане след уважен иск по чл.124 ал.1 ГПК за нищожност или недопустимост на вписването или за несъществуване на вписаното обстоятелство, като ще има действие само за в бъдеще, до заличаването ЖСК следва да се приеме за валидно възникнал субект на правото, който може да бъде страна в материалноправни и процесуалноправни правоотношения и е носител на права и задължения. От друга страна твърдението на ответника, че всички член-кооператори, посочени в разпределението, са се снабдили с нотариални актове по чл.35 ал.3 ЗЖСК, е недоказано. Приел е, че искът е предявен от надлежна страна – която твърди, че е титуляр на право на вземане, а непрецизната правна квалификация – по чл.59 ЗЗД, вместо по чл.61 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.59 ЗЗД, не прави решението недопустимо – обсъдени са всички относими към иска по чл.61 ЗЗД обстоятелства /собственик ли е ответника на посочените идеални части от общите части на сградата, извършени ли са довършителни работи на общите части със средства на ищеца както в негов интерес, така и в интерес на ответника, размера на разходваните от ищеца средства/, самата гесцията е основана на принципа за недопускане на неоснователно разместване на блага, а непрецизната квалификация не прави решението недопустимо, ако съдът е разгледал и се е произвесъл по наличието или липсата на елементите на фактическия състав, от който ищецът извежда правата си, но е определил неточно квалификацията на иска като текст от закона. При преценката си относно основателността на претенцията, като е обсъдил подробно условията, които предпоставят уважаването й, е намерил, че ЖСК е предприела действия, изразяващи се в извършване на необходимите СМР за изграждане на инсталации и довършване на общите части на цялата сграда, необходими за въвеждането й в експлоатация и издаване на разрешение за ползване, че работата е предприета в интерес на ответника /тъй като той е бил собственик на 30,73%ид.ч. от общите части на сградата и на седем самостоятелни обекта – а издаването на разрешение за ползване му е осигурило възможност да ги ползва по предназначение/, но и в свой интерес /за осъществяване на целите на ЖСК, издаване на разрешение за ползване на сградата, въвеждането й в експлотаация и осигуряване на възможност на член-кооператорите да ползват обектите си според предназначението им/, че за извършването на СМР кооперацията е вложила свои средства, а доколкото при вършене на работа в свой интерес отговорността е само за обогатяването, но не повече от направените разходи /чл.61 ал.2 ЗЗД/, в случая се дължи по-малката стойност – която е на направените разходи /39766,15лв./, ведно с лихви.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите „1.Доказан ли е собствения интерес на ищеца при предприемане на работа в чужд интерес на основание чл.61 ал.2 ЗЗД /извършване на довършителни СМР на процесната сграда/ в случай, че същият субект не притежава вещни или облигационни права по отношение на обекти в процесната сграда? 2. Събраните доказателства по делото явяват ли се правнорелевантни и достатъчни за доказване настъпване на обедняване в имуществения патримониум на ищеца на основание чл.61 ЗЗД, след установена невъзможност за такова обедняване на основание чл.59 ЗЗД поради липса на имуществен патримониум? 3. При изменение на правната квалификация на исковете от въззивния съд, обективирана за първи път със съдебното решение, съществува ли задължение за съда да направи разбор на правнорелевантните факти съобразно новата квалификация на иска, както и да мотивира основанието за пресъденото дължимо обезщетение за забавено плащане вместо законна лихва и необходимостта за разделяне на исковете? 4. Следва ли съдът да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства, в случай на преценка от страна на въззивния съд, че дадената от първата инстанция е неправилна?” в противоречие със задължителната практика на ВКС /опр. №.529/28.04.11 по г.д.№.1711/10 на ВКС, ІІІ ГО, опр. №.270/10.04.14 по ч.г.д.№.2041/14 на ВКС, ІІІ ГО, опр. №.1054/8.10.14 по г.д.№.4199/13 на ВКС, ІІІ ГО, реш. №.315/20.12.13г. по г.д.№.1460/12 на ВКС, ІІІ ГО/, както и че решаването на делото ще допринесе за решаване на делата според точния смисъл на законите. Излагат се и съображения, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на активна легитимация на ищеца – доколкото ЖСК се прекратява с издаване на нотариални актове на всички собственици, а ищецът не е доказал, че е останал обект, за който не е издаден нотариален акт.
По доводите за недопустимост на съдебното решение поради липса на правосубектна страна:
Предвид задължението на касационния съд да допусне до касация обжалваното решение ако съществува вероятност то да е нищожно или недопустимо /т.1 от ТР №.1/2009 от 19.02.2010г. на ОС на ОСГТК на ВКС/, настоящият състав намира, че такава хипотеза не е налице. В случая се твърди, че решението е недопустимо поради липса на правосубектна страна, доколкото ищцовата кооперация е била прекратена по право при условията на чл.35 ал.3 ЗЖСК. Няма спор, че е налице валидно решение за вписване на ЖСК предвид чл.8 ЗЖСК /при постановяване на което съдът е преценил налице ли са изискванията на ЗЖСК и което е задължително за всички, вкл. и за съда/, както и че това вписване не е било заличено вследствие на успешно проведен иск по чл.124 ал.1 ГПК за нищожност или недопустимост на вписването или вписване на несъществуващо обстоятелство /действието на подобно заличаване настъпва само завбъдеще, като дотогава ЖСК се счита за субект на правото/. Прекратяването на валидно възникнала ЖСК настъпва по право със снабдяване на всички нейни член-кооператори с нотариални актове /чл.35 ал.3 ЗЖСК, ППВС №.4/18.05.1987/. При твърдения, че ищцовата кооперация не съществува, тъй като всички член-кооператори са се снабдили с нотариални актове, в тежест на ответника, който твърди този положителен факт, е да го установи. Такива доказателства по делото не са ангажирани. При това положение правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че не е настъпило прекратяване по право предвид чл.35 ал.3 ЗЖСК и искът е предявен от правосубектна страна.
По оплакванията за наличие на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК
Първите два въпроса, изведени от касатора, не съставляват такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г. на ОСГТК на ВКС, т.1, материалноправният или процесуалноправният въпрос, формулиран в изложението по чл.284 ГПК, трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените въпроси не са абстрактни, а конкретни, фактически, свързани с обстоятелствата по настоящото дело и доказателствените изводи на съда. Предвид изложеното те не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По отношение на третия изведен въпрос, дори да се приеме, че е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК, не е налице противоречие със задължителна практика на ВКС, включително с цитираната от касатора. Въззивният съд не е отрекъл задължението си, предвид прецизираната от него правна квалификация, да направи разбор на правно-релевантните факти, респективно да изложи съответни мотиви. Именно като е посочил кои са относимите за спора факти и обстоятелства и какво е установено във връзка с елементите на фактическия състав, той е направил изводи за основателността на претенцията. При това положение не е налице произнасяне в противоречие, а в съответствие с цитираната задължителна практика – реш. №.315/20.12.13г. по г.д.№.1460/12г. на ВКС, ІІІ ГО – в което е посочено какво следва да съдържат мотивите на съдебното решение, респективно необходимостта при промяна на правната квалификация с решението да се направи разбор на правно-релевантните факти съобразно новата квалификация. Останалите сочени от касатора актове съставляват определения по чл.288 ГПК и нямат характер на задължителна практика /т.2 ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОС на ОСГТК ВКС/.
Във връзка с четвъртия поставен въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не е налице. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, вкл. цитираната в изложението. Съобразно горепосоченото, такава съставлява единствено реш. №.315/20.12.13г. по г.д.№.1460/12г. на ВКС, ІІІ ГО – но в частта му, с която се дава отговор на въпросите, по които е допусната касация /относно задължението на съда да мотивира съдебния акт и липсата на произнасяне по поставени въпроси/, то не засяга формулирания от касатора въпрос. От друга страна за въззивния съд възниква задължение да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства тогава, когато прецени, че дадената от първоинстанционния съд квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти /т.2 ТР 1/2013г. от 9.12.13г. по т.д.№.1/13г. на ОСГТК на ВКС/. В случая такава хипотеза не е била налице. Въззивната инстанция само е прецизирала приетата в решението правна квалификация /определяйки я по чл.61 ал.2 вр. с ал.1 вр.с чл.59ЗЗД-вместо само по чл.59 ЗЗД/, а първоинстанционният съд в доклада си е квалифицирал претенцията по чл.61 ЗЗД и е дал надлежни указания във връзка с разпределяне на доказателствената тежест.
Твърдяното от касатора основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице. Дори да се приеме, че е посочено общото основание за допускане на касационното обжалване предвид третия и четвъртия въпрос, липсва хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по смисъла на т.4 на ТР №.1/19.02.20 по т.д.№.1/09 на ОСГТК на ВКС. Не се касае за неясни или противоречиви разпоредби, а по поставените въпроси е налице задължителна практика на ВКС – вкл. горецитираното решение №.315/20.12.13г. по г.д.№.1460/12г. на ВКС, ІІІ ГО, и ТР 1/2013г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС относно въззивното производство, която не се нуждае от осъвременяване.
Предвид всичко изложено по-горе, сочените от касатора касационни основания не са налице и касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски апелативен съд, ГО, Іс., №.1021/26.05.2014г. по г.д.№.420/2014г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: