1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр.София, 16.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 39/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Я. Г. В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 12652/ 2009 г. С него, след като е отменено в осъдителната му част решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 9480/ 2008 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „П. за пътнически превози – София” при [фирма] искове, квалифицирани по чл.222 ал.3 от КТ и чл.59 от КТ за сумите съответно 3 003,26 лв и 1 501,53 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че за да постанови решението си въззивният съд е отговорил отрицателно на материалноправният въпрос включват ли се в базата по чл.228 ал.1 от КТ за изчисляване на дължимото обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ допълнителните възнаграждения за пропътувани километри и извънреден труд като такива с постоянен характер. Счита, че по този въпрос има противоречива практика и се позовава на решения на СГС по гр.д.№ 770/ 2009 г. и № 3108/ 2010 г., както и на решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 565/ 2009 г. Поради това претендира за допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му и уважаване на предявените искове.
Ответникът по касация „П. за пътнически превози – София” при [фирма] не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението – за неоснователно.
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК има предвид противоречие между въззивното решение и други влезли в сила съдебни решения (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК) по такъв правен въпрос, който обуславя правните изводи на съда, релевантни за крайния изход от спора. В конкретния случай въззивният съд е приел, че възнагражденията за пропътувани километри и за извънреден труд не са с постоянен характер и не се включват в базата по чл.228 ал.1 от КТ за определяне на дължимите обезщетения. В мотивите на представените от касатора съдебни решения е обоснован противоположния правен извод – че тези възнаграждения са с постоянен характер и са елемент от брутното трудово възнаграждение, което служи като база за определяне на дължимото обезщетение.
Следователно поставеният въпрос обуславя въззивното решение, тъй като е свързан с решаващите правни изводи на съда за отхвърляне на исковете. Оправдава се и твърдението на касатора, че по повдигнатият материалноправен въпрос е имало противоречива практика. Въпреки това касационното обжалване не следва да се допусне, тъй като неправилната практика следва да се счита преодоляна. В цитираното по-горе ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е дадено задължително тълкуване, според което може по определен правен въпрос да е имало противоречия в практиката, но това не е основание за допускане на обжалването, ако впоследствие тя е уеднаквена чрез постановяване на тълкувателно решение или решение по реда на чл. 291 ГПК. В този случай, ако обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
В конкретната хипотеза на повдигнатия от касатора правен въпрос е отговорено с решение № 727/ 06.12.2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 432/ 2010 г., постановено по новия ГПК. В това решение изрично е прието, че не се включват в базата за определяне на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ получените през последния месец преди уволнението допълнителни възнаграждения за нощен и извънреден труд и добавки за пропътувани разстояния в системата на Б.. Аргументацията е, че това са допълнителни възнаграждения, които не са с постоянен характер. Възнагражденията за извънреден и нощен труд се дължат по изключение, а не постоянно, а възнагражденията за пропътувани километри по естеството си представляват командировъчни пари. Поради това тези възнаграждения не се включват в размера на брутното трудово възнаграждение по чл.228 ал.1 от КТ. Съответно при определяне на базата, върху която се изчислява дължимото обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, допълнителните възнаграждения за пропътувани километри и за нощен (или извънреден труд) не се включват. Това разрешение на правният въпрос е задължително за съдилищата, за разлика от противното разрешение в решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 565/ 2009 г., което е постановено по конкретен казус по реда на отменения ГПК и не формира задължителна практика, по смисъла на цитираното по-горе ТР № 1 от 19.02.2010 г.
Доколкото обжалваното въззивно решение е съобразено изцяло с вече уеднаквената практика, то не са налице твърдяните основания по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 12652/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: