2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 933/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 163
гр. С., 17.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 933 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. М. Г. срещу решение № 286 от 08.03.2010 г. по гр. д. № 2311/09 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация З. А. Н. и М. А. С. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С оглед представената пазарна оценка за недвижимия имот от лицензиран оценител, касационно обжалване на въззивното решение е допустимо.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 29.07.2009 г. по гр. д. № 2914/07 г. на Районен съд[населено място]. Постановил е ново решение, с което отхвърлил иска на П. Г. срещу З. Н. и М. С. за предаване на реална част с площ 159.98 кв. м. от УПИ ХІІ-48 по плана на[населено място] от 1984 г., тъй като е придобита по дарение. Въззивният съд приел от фактическа страна, че общият наследодател на страните М. М. придобил по давност през 1970 г. дворно място с площ 2 020 кв. м., парцел № ІІІ-170 в кв. 46 по плана на[населено място] от 1931/32 г. В последствие, от парцел ІІІ-170 били образувани парцели ІХ-170 с площ 1 035 кв. м и ІІІ-170 с площ 995 кв. м. През 1972 г. М. М. дарил на дъщеря си парцел ІХ-170, а на сина си А. парцел ІІІ-170. През 1975 г. А. дарил имота на дъщерите си З. и М.. За да отхвърли иска съдът приел, че при изработване на кадастралния план от 1984 г. имало несъответствие между отразеното в него и действително притежаваните права. По регулационния план от 1984 г. вътрешната регулационната линия се припокривала с имотната и нямало придаване на части по регулация. Ищцата следвало да предяви иск за установяване на грешка в кадастралния план по чл. 32 ал. 2 З. /отм./, която възможност обаче била преклудирана според чл. 33 ал. 1 З. /отм./, тъй като ответниците владяли повече от 10 г., считано от 1990 г. когато границата била трасирана, и регулационния план от 1984 г. бил приложен към влизане в сила на ЗУТ.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. В случая изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК преповтаря съдържанието на касационната жалба. В него са посочени основания за неправилност на въззивното решение, а не е формулиран правен въпрос. Свързвайки приложената практика с доводите в изложението може да се направи извод, че касаторът счита за неправилни изводите на съда досежно въпроса за приложената регулация. Този въпрос обаче не е съществен за конкретното дело, тъй като от различното му разрешаване не би се стигнало до друг резултат по съществото на спора, доколкото решаването на същия не е обусловило изхода на делото. Въззивният съд изрично е посочил, че няма придаване на части от имота по регулация, а се касае в неотстранена грешка в кадастъра. В тази връзка цитираната съдебна практика, ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. ОСГК ВС, решение № 602 от 02.07.2007 г. по гр. д. № 706/06 г. на ВКС ІVа ГО и № 363 от 12.05.2009 г. по гр. д. № 814/08 г. на ВКС І ГО, не е основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 286 от 08.03.2010 г. по гр. д. № 2311/09 г. на Окръжен съд[населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: