2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 858/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148
гр. С., 17.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 858 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Е. срещу решение № 60 от 22.03.2010 г. по гр. д. № 36/10 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Н. М. А. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 125 от 10.12.2009 г. по гр. д. № 1076/07 г. на Районен съд[населено място], с което предявения от касатора срещу Н. А. иск за собственост на УПИ VІІІ-6470 в кв. 8 по плана на[населено място] е отхвърлен.
Въззивният съд е приел за установено, че Д. Арден е наследник на А. Е., изселил се в Т. през 1973 г. с имената А. А. С., както и че А. С. е бил собственик на 14.5 дка земеделски земи, които били отчуждени и причислени към ДПФ през 1962 г. поради преустановяване дейността на ТКЗС и поемането и от Д.. Въз основа на влязло в сила решение по чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ, с решение ОСЗ[населено място] възстановила на М. Сеидоглу като наследник на А. С., представляван от пълномощник Д. И., собствеността на процесния имот, продаден в последствие на ответника. Правата си като наследник М. Сеидоглу установил с решение на турски граждански съд за което е доказано че е фалшиво. Установено е също така, че посоченият нотариус не е заверил пълномощно на Д. И.. При тези факти съдът осъществил косвен съдебен контрол върху решение № 3317 от 16.04.2003 г. на ОСЗ[населено място] с което била възстановена собствеността. Приел е, че решението е издадено в нарушение на закона, тъй като имотът е възстановен по заявление на лице което не е наследник по закон на А. С.. Подаването на заявление от лице което не е наследник, съдът приравнил на липса на заявление от действителния наследник който има право да му бъде възстановена собствеността на земеделската земя. Ищецът, като наследник на А. С., не е заявил имота за възстановяване и не е възстановил собствеността си, затова искът му за собственост бил неоснователен.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос дали в производството по чл. 108 ЗС съдът е компетентен да прогласи нищожност на влязло в сила решение на ОСЗ, издадено след влязло в сила решение по чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Преди всичко следва да се уточни, че съдът не е прогласил нищожността на решението на ОСЗ, а след извършил косвен съдебен контрол приел че същото е издадено в нарушение на закона. Освен това, основанието по т. 3 може да бъде повод да се обжалва въззивно решение само ако липсва уеднаквяване на практика на ВКС по формулирания правен въпрос с тълкувателно решение, или с решение по чл. 291 ГПК. Ако има такава практика, няма основание за допускане на касационно обжалване. С решение № 331 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 330/09 г. на ВКС ІІ ГО, постановено по реда на чл. 291 ГПК е прието, че при разрешаване на спор по чл. 108 ЗС съдът може да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението с което е възстановено правото на собственост върху недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ, ако в производството в което решението е било постановено лицето, на което това решение се противопоставя, не е участвувало. Затова, поради наличие на уеднаквена практика, няма основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла н чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въззивният съд, освен това, се е произнесъл и в съответствие с постоянната практика на ВКС, че при възникнал спор за собственост върху земеделска земя възстановена по реда на ЗСПЗЗ, решаващият съд може да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност както на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността, така и на съдебното решение, постановено в административното производство по чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ. В този смисъл са решения № 289 от 06.03.2001 г. по гр. д. № 1530/00 г. на ВКС IV ГО, № 605 от 25.06.2009 г. по гр. д. № 6101/07 г. на ВКС I. ГО и № 606 от 02.06.2009 г. по гр. д. № 281/08 г. на ВКС I. ГО.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 от 22.03.2010 г. по гр. д. № 36/10 г. на Окръжен съд[населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: