1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
ГР.С., 16.06.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.06.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №213/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалба на Областна дирекция на МВР- Б., Апелативна прокуратура – С., Районен съд Благоевград/РС/ и Окръжен съд Благоевград/ОС/ срещу въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №1756/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение първите двама касатори са осъдени да заплатят солидарно на ищеца В. М. сумата от 2 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от обвинение по чл.144, ал.3 от НК, по което лицето е оправдано с влязла в сила първоинстанционна присъда. Четиримата касатори пък са осъдени да заплатят солидарно на ищеца В. М. 4000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпления по чл.325, ал.2 и чл.216, ал.1 от НК, по което лицето е оправдано с присъда на ВКС след отмяна на постановените от първата и въззивната инстанция осъдителни присъди.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
По допускане на обжалването ВКС намира следното:
Първият касатор ОД МВР – Б. се позовава на чл.280, ал.1 с всичките й хипотези, но обосновава само първите две. Намира, че: По въпроса за предпоставките за отговорността по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ и материалноправната легитимация на ОД на МВР по втория от исковете въззивното решение противоречи на Р №5/09 г. на Пазарджишки окръжен съд и по гр.д. №146/05 г. на Великотърновски апелативен съд. И двете решения са без данни за влизане в сила, затова не обективират противоречиво решаване на въпроса по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, според приетото в ТР №1/10 г.
По въпроса обхваща ли общото обезщетение за незаконно обвинение и това за предварителното 24 часово задържане по адм. ред въззивното решение, според касатора, противоречи на Р по гр.д. №555/05 г. на ВтАС. То също е без данни за влизане в сила, за да обоснове твърдяното противоречие. Освен това по въпроса е постановено Р по гр.д. №849/10 г. на вКС , трето г.о., с което е прието, че обезщетението по чл.2,т.2 от ЗОДОВ обхваща и това за 24 часовото задържане
Значим за спора, според касатора, е и материалноправният въпрос за съпричиняването на претендираните вреди от ищеца, за което съдът не е изложил мотиви в противоречие с практиката на ВКС – т.3 от ТР №3/04 г. Липсват мотиви и за солидарното осъждане на всички ответници за обезщетяване на вредите от незаконното обвинение.
Въззивният съд е изложил подробни мотиви за: пасивната материалноправна легитимация на касатора ОД МВР, където е водено дознанието срещу ищеца – чл.2,ал.1 от ЗОДОВ, по исковете с пр. осн. чл.2, т.2 от ЗОДОВ, за солидарната отговорност на ответниците на осн. чл.53 от ЗЗД като съпричинители на вредите и за намаляване на обезщетението на осн. чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, поради приноса на ищеца / пострадалия/ за настъпването им, оценен на 1000 лв. Така, въззивното решение не противоречи ТР №3/04 г. и на влезли в сила решения на ВКС и съдилищата и не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Основанието по т.3 не е обосновано от касатора откъм специфичните му предпоставки – неясен, противоречив или непълен закон, който да се нуждае от тълкуване по поставен въпрос, липсваща или остаряла практика и нуждаеща се от осъвременяване практика по въпроса. Освен това тези предпоставки при тълкувателната – ТР №3/04 г. и решения по чл.290 от ГПК, и трайна практика на ВКС по приложението на закона, очевидно не са налице.
Останалите касатори се позовават на противоречиво решаване на материалноправния въпрос за определяне размера на обезщетението по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД, като прилагат решения на ВКС без задължителен характер – чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. РС и ОС Благоевград намират още , че въззивното решение противоречи на приложени решения на ВКС по чл.290 от ГПК по материалноправния въпрос: носи ли отговорност съдът по чл.2, т.2 от ЗОДОВ, когато осъдителната му присъда е отменена преди да е влязла в сила и подсъдимият е оправдан по реда на инстанционния контрол – чл.280, ал.1,т.1 от ГПК .
Соченото противоречие по първия въпрос – при определяне на обезщетенията по чл.52 от ЗЗД, не се установява: С въззивното решение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са взети предвид конкретните обстоятелства по случая /ППВС №4/68 г./ – ищецът тежко преживял наказателното преследване, намирал се в стрес, станал избухлив и нервен, имал проблеми в работата си като учител, нарушено било психичното му равновесие и сънят. Чрез местната преса инкриминираните деяния станали достояние на широк кръг лица, което при професията и известността на ищеца, допринесло за разширяване обема на вредите. Отчетени са обаче и облекчаващите понасянето им обстоятелства – въпреки широката огласа на обвинението, родителите на ищеца и директорът на училището, където работил не загубили доверие в него, проявили разбиране и го подкрепили лично и в професионален план . Или обезщетението за неимуществени вреди е определено по справедливост, по смисъла на понятието и с предпоставките и начина на прилагането му, указан в задължителната практика на ВКС, както и в представените решения на ВКС без такъв характер. При всяко от тях, конкретните обстоятелства за индивидуално определимото обезщетение за морални вреди са различни, затова и обезщетенията са в различен размер, което не обуславя противоречие при определянето им по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
По втория въпрос : отговаря ли съдът за вреди от незаконно обвинение по чл.2,т.2 от ЗОДОВ, когато осъдителната присъда е отменена по реда на инстанционния контрол и подсъдимият – оправдан от по –горна инстанция, въззивното решение противоречи на решения на ВКС по чл.290 от ГПК- представеното по гр.д.№5076/08 г., трето г.о. и постановените по гр.д. №640/10 г. на трето г.о. и по гр.д. №3137/08 г. на четвърто г.о. В тях при разграничаване на отговорността по чл.2, ал.1,т.2 и т.3 от ЗОДОВ е прието, че когато осъдителната присъда е отменена по реда на инстанционния контрол и лицето- оправдано съдът не носи отговорност по т.3; в този случаи може да се ангажира отговорността на правоохранителните органи по чл.2, т.2 от ЗОДОВ за незаконно обвинение, но не и на съда, оправдал ищеца.
Поради констатираното противоречие обжалването следва да се допусне само по жалбите на РС и ОС – Благоевград и само по решения в противоречие с практиката на ВКС въпрос, посочен по -горе. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване само по жалбите на Районен съд Благоевград и Окръжен съд Благоевград, срещу въззивното решение на Апелативен съд С. от 7.10.10 г. по гр.д. №1756/09 г. в частта, с която са уважени предявените срещу тези касатори искове по чл.2,т.2 от ЗОДОВ.
Да се докладва за насрочване в о.з. за разглеждане на тези две жалби.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбите на Апелативна прокуратура С. и ОД МВР – Б. срещу въззивното решение в останалата му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: