2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София,18.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1178/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] – София, приподписана от адв. Ю. М., против въззивно решение от 08.3.2010 г. по гр.д.№12805/2009 г. по описа на С. градски съд, г.о., ІV-А състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 03.7.2009 г. по гр.д.№33563/2008 г. по описа на С. районен съд, 60 състав, с което са уважени предявените от Р. З. Р. от[населено място], област С., против [фирма] – София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Въззивната инстанция, на основание чл.272 ГПК, е споделила изводите на районния съд относно незаконосъобразността на уволнението. Решаващият извод на съда е за липса на съкращаване в щата, като е прието също така и неизвършване на подбор измежду всички лица на ответника, заемащи длъжността “пазач въоръжена охрана”.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като релевантен материалноправен въпрос се сочи ”Измежду кои лица работодателят следва да извърши задължителен подбор при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради “съкращаване в щата” – дали измежду всички с наименование на длъжността “пазач въоръжена охрана” или само измежду тези на длъжност “пазач въоръжена охрана на обект [фирма] д адрес:[населено място], [улица], за който обект е сключен трудовия договор с ищеца, т.е. кои длъжности са еднакви ?”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК и се представят решение №1248/27.7.2001 г. по гр.д.№2306/2000 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №1935/10.4.2006 г. по гр.д.№1456/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №1016/22.02.1995 г. по гр.д.№461/1994 г. на ВС, ІІІ г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Р. З. Р., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Твърдяният от касационния жалбоподател – ответник по исковата молба, материалноправен въпрос е съществен, но той не е решаващ за изхода от спора. Решаващият извод на въззивната инстанция е за липса на реално съкращаване в щата на работодателя. Действително както първоинстанционният съд, така и въззивната инстанция са изложили мотиви за незаконосъобразност на извършения подбор, но уволнението е отменено като незаконосъобразно, поради липса на реално съкращаване в щата.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по този въпрос.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 08.3.2010 г. по гр.д.№12805/2009 г. по описа на С. окръжен съд, г.о., ІV-А състав, по подадената от [фирма] -[населено място] касационна жалба, вх.№25045/07.4.2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: