3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
С. 29.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 444/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Д. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. В. Й., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV „Д” отд., от 30.11.2010г. по в.гр.д. № 7709/2010г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд,ІІ ГК, 58 с-в, от 28.04.2010г. по гр.д. № 54756/2009г., с което са отхвърлени предявените от И. Н. Д. против Бутилираща компания [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът Бутилираща компания [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС взе предвид следното:
Въззивният съд е отхвърлил предявените от И. Н. Д. против Бутилираща компания [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ поради това, че е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Приел е, че след сключването на трудовия договор е настъпила промяна в изискванията за образование за заеманата от ищеца /касатор/ длъжност „регионален мениджър дистрибутори С.”, от средно на висше. Приел е, че не подлежи на съдебен контрол субективно право на работодателя какви изисквания за съответните длъжности да въведе и кога да извършва промени в тези изисквания.
Жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на материалноправния въпрос обусловено ли е субективното право на работодателя да извършва промяна в изискванията за заемане на определена длъжност от обективно настъпили промени. Прилага и съдебна практика
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос, по който ВКС вече е постановил решения по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика. С решение № 3 от 20.01.2011г., постановено по гр.д. № 621/2010г., ІІІ г.о. на ВКС е прието, че преценката на работодателя какви изисквания да въведе за длъжностите е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При произнасяне по иска за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът не може да изследва въпроса дали е съществувала обективна необходимост от въведената промяна. С изключение на случаите, при които изисквания са определени в нормативен акт, това е право на работодателя. С решение № 507 от 08.07.2010г. по гр.д. № 978/2009г., ІV г.о. ВКС, допуснато до касационно обжалване по въпроса трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност, също е прието, че в този случай волята на работодателя е подчинена на негова суверенна преценка – съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, каквато е злоупотребата с право /чл. 8, ал. 1 КТ/. В същия смисъл са и представените с касационната жалба решение № 8 от 28.01.2010г. по гр.д. № 598/2009г., ІІІ г.о. ВКС и решение № 696/2001г. по гр.д. № 1716/2000г. ІІІ г.о. ВКС. Въззивният съд е отговорил на поставения правен въпрос в съответствие с посочената практика. Дали е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, е конкретен фактически въпрос по всяко дело.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV „Д” отд., от 30.11.2010г. по в.гр.д. № 7709/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: