3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
С. 09.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 7 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 209/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР, подадена от пълномощника юрисконсулт И. И., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV „Г” възз. с-в, № 5733 от 07.12.2010г. по в.гр.д. № 11178/2010., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 55 с-в, от 03.05.2010г. по гр.д. № С-1/2010г., и вместо него с въззивното решение са уважени предявените от Е. В. Т. против Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР искове по чл. 344, ал. 1 и 2 КТ.
Ответницата по касация Е. В. Т. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отмени уволнението на Е. В., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, въззивният съд е приел, че е нарушена предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Приел е, че доказателствената сила на писмото на председателя на синдикалната организация за взето решение от УС на Н. – МВР за уволнението на ищцата, не е достатъчно. Писмото е частен удостоверителен документ, съставен от трето за процеса лице в свидетелство на факт от значение за закрилата при уволнение. То може да е вярно или невярно. Твърденията на ищцата са за второто. Без да е представено решението от 17.04.2009г. съдът е длъжен да приложи неблагоприятните последици на доказателствената тежест спрямо ответника и да не приема, че УС на Н. – МВР е дал съгласие за уволнението на ищцата. Допълнителен мотив, че този факт не е осъществен, следва и от съпоставката на датата на регистрационния номер на писмото с тази на решението, което председателят е удостоверил, че е взето от синдикалния орган.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса каква е доказателствената сила на официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, чиято истинност не е била оспорена по реда на чл. 193 ГПК. Прилага съдебна практика относно кръга на лицата, по отношение на които действа К., относно доказателствената тежест за установяване членството на служителя в синдикална организация, и относно крайния срок, към който трябва да е дадено съгласието за уволнение при наличието на предварителна закрила. С приложеното решение 534/2010г. ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят трябва да разполага с документ, удостоверяващ разрешение на инспекцията по труда за уволнението.
Така формулираният от жалбоподателя въпрос не кореспондира с прието от въззивния съд относно характера на представения по делото документ, а именно, че писмото е частен свидетелстващ документ. Независимо от това не се констатира твърдяното противоречиво решаване с приложената съдебна практика, тъй като в представените решения не е обсъждан въпросът за доказателствената сила на документ.
Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частния свидетелстващ документ няма материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ. Той съставлява доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от издателя им /чл. 180 ГПК/, но няма обвързваща доказателствена сила, освен за направени признания. Поради това частният свидетелстващ документ може да бъде оспорван по реда на чл. 193 ГПК относно неговата автентичност, а верността на отразените в него обстоятелства се преценява от съда по вътрешно убеждение, с оглед обстоятелствата по делото. В случая както с исковата молба, така и с въззивната жалба са въведени твърдения, че не е дадено съгласие за уволнението от колективния орган, а еднолично от председателя на синдикалната организация. Разпоредбата на чл. 193 ГПК е приложена в точния й смисъл, и не се налага тълкуването й за преодоляване на неправилна съдебна практика.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV „Г” възз. с-в, № 5733 от 07.12.2010г. по в.гр.д. № 11178/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: