3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
С. 09.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 7 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 200/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. М., подадена от пълномощника му Н. П., срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 265 от 10.11.2010г. по в.гр.д. № 430/2010г., с което е потвърдено решението на Районен съд – Девин, № 89 от 13.07.2010г. по гр.д. № 328/2009г., с което е осъден А. Р. М. да заплати на „Държавно горско стопанство” Д. сумата 13 567,30 лв. на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Ответникът по касация „Държавно горско стопанство” Д. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е квалифицирал предявения иск от „Държавно горско стопанство” Д. по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Приел е, че от възстановения имот в горския фонд, с позволително за сеч, ответникът А. М. е добил дървен материал на законно основание, което впоследствие, с уважаване на ревандикационен иск на държавата срещу М. за същия имот, е отпаднало с обратна сила. Поради това е уважил претенцията на горското стопанство за присъждане на равностойността на добитата дървесина.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради постановяването му в противоречие с ППВС № 1/1979г. по въпроса за правната квалификация на иска, и по-конкретно дали хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД е приложима при добросъвестно извършена сеч на дървен материал и уважен по-късно ревандикационен иск на държавата за същия имот. Според жалбоподателя съгласно дадените указания в посоченото Постановление в случая не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, а на чл. 59 ЗЗД.
ВКС намира, че въпросът за правната квалификация на иска е от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие. С ППВС № 1/79г. е прието, че при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Прието е, че текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи. Като пример за друг подобен случай е посочено извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено по реда на чл. 225, или 231 ГПК /отм./. Прието е, че в този случай връщането на даденото също се основава на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Относно прилагането на чл. 59 ЗЗД е прието, че обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице.
От цитираното съдържание на Постановлението е видно, че то съдържа описание на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД – основанието съществува при получаването на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила, и само примерно изброява някои от възможните хипотези на връщане на получено на отпаднало основание. Неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД е налице не само при договорни отношения, но във всички случаи на получаване на нещо, когато след това основанието за това е отпаднало. Даденият в Постановлението пример за извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено по извънреден способи за отмяна, е сходен с настоящия казус.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 265 от 10.11.2010г. по в.гр.д. № 430/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: