3.стр. от определение по гр.д. № 1155/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 280
София, 18 . февруари 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1155 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Великотърновския апелативен съд от 02.03.2010 г. по гр.д. № 614/2009, с което е потвърдено решението на Плевенския окръжен съд от 28.04.2009 г. по гр.д. № 168/2006, с което са уважени частично предявените искове за обезщетение за пропуснати ползи от ползването на идеална част от чужд имот по чл. 59 ЗЗД със законите лихви по чл. 86 ЗЗД и изцяло за премахване на временни постройки по чл. 109 ЗС.
Недоволна от решението в отхвърлителната част е касаторката-истца И. Б. Й., представлявана от адв.адв. Д. П. и П. К. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за давностния срок, в който се погасяват вземанията за обезщетение от неоснователното ползване на реституирани имоти и вземанията за лихви, за правното значение на законността на ползваните постройки и за правното значение на собствеността върху постройките, които пречат на упражняването на правото на собственост, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Недоволен от решението в частта, в която е уважен иска за обезщетение за ползването на 21 бр. павилиони за продажба на цветя е касаторът ответник [община], представляван от юрк. К., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възможността чужд имот да се ползва чрез трето лице и за относимостта на възражението, че на кредитора е предоставено ползването на друг имот, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Останалите страни не вземат становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на истцата е възстановена собствеността върху идеални части, както следва 26% от УПИ І, в който са построени 21 бр. павилиони за цветя върху площ от 320 кв.м. и паркинг върху площ от 2.768 кв.м. (разпределени за ползване на истцата и трето, неучастващо в делото лице), 6,34% от УПИ ІІ и 50% от ІV, в които са построени “базар” с площ 490 кв.м. (собствеността върху който не е реституирана), а само в УПИ ІV – павилион “пицария” с площ 28 кв.м., всички от кв. 36а по плана на Плевен. Не се установява общината да е ползвала открития паркинг и павилиона “пицария”, а павилионите за цветя са ползвани от общината от 09.10.2002 г. до отчуждаването на земята от истцата на 20.09.2004 г. като пазарният наем за притежаваната от истцата част за този период възлиза на 4.868, 40 лева, а кой е ползвал притежавания от общината “базар” е без значение, след като не го е ползвала истцата, която не е придобила права по решението на О. съвет, с което й е отстъпено ползването върху него. Истцата притежава идеални части от “базара” и павилиона “пицария”, поради което ответникът не може да бъде осъден да ги събори, независимо от това дали те са законни, или незаконни.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като материалноправният въпрос за относимостта на възражението, че на кредитора е предоставено ползването на друг имот няма значение за решаването на делото, тъй като не е установено ползването на такъв имот да е било фактически предоставено на истцата, и въпреки че останалите правни въпроси обуславят решението по делото. Те не са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд (такава не е посочена и не съществува) нито се разрешават противоречиво от съдилищата, тъй като в представените съдебни решения са разрешени други правни въпроси. Те нямат и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че всички вземания за обезщетение от неоснователно обогатяване (независимо от произхода им) се погасяват с изтичането на 5-годишна давност, а исковете за лихви с 3-годишна. Законността на постройките има само административноправно значение и никакво значение за правото на собственост, за облигационните последици от ползването им и за евентуално задължение за премахването им по чл. 109 ЗС. Не подлежат на премахване по чл. 109 ЗС постройките, дори и незаконни според устройствените правила и нормативи, ако не пречат на упражняването на правото на собственост на притежаван от ищеца имот. На премахване по чл. 109 ЗС подлежат постройките, дори и законни според устройствените правила и нормативи, ако пречат на упражняването на правото на собственост на притежаван от ищеца имот.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд от 02.03.2010 г. по гр.д. № 614/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.