3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1166
С. 30.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 969/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. К. К. от [населено място], подадена от пълномощниците й адв. Т. Г. и адв. П. М., срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 128 от 08.04.2010г. по в.гр.д. № 104/2010г., с което е потвърдено решението на Петричкия районен съд, № 232 от 19.11.2009г. по гр.д. № 114/2009г., с което е отхвърлен предявеният от Х. К. против К. И. В. и А. И. В. иск по чл. 28 ЗЗД за унищожаване на сключената с нот. акт № 175/2003г. покупко-продажба поради грешка, както и евентуално предявеният иск между същите страни за унищожаване на същата сделка поради измама.
Ответницата по касация К. И. В. от [населено място], [община], в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
В представените две изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката формулира въпросите: Кога е налице грешка като основание за унищожаване на съответния договор; как се установява това предполагано несъответствие между представата на определено лице и действителността, под влияние на която то се сключва; защо се стига до волеизявление, при положение, че правещият го не иска това, което казва; желаела ли е ищцата да прехвърли всички, притежавани от нея ид. части от процесния имот; каква е била действителната воля на Х. К. в момента на сключване на разпоредителната сделка; позволявало ли е здравословното състояние и възрастта на прехвърлителката в момента на сделката да разбере каква точно част от процесния имот прехвърля. Жалбоподателката счита, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с трайно установената практика на ВКС относно продажбата на съсобствена недвижима вещ, изложена в представените решения, като същевременно са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Прилага решение № 1561/1999г. ІV г.о. ВКС с което е прието, че липсата на съгласие трябва да е налице към момента на сключване на договора, и че фактическият състав на измамата изисква грешката в съзнанието на дееца да е предизвикана от недопустимо твърдение на друго лице относно неистински или премълчани истински факти; решение № 23/1999г. ІІ г.о. ВС с което е прието, че грешка в мотивите за сключване на един договор е основание неговото разваляне, когато е резултат на умишлено въвеждане в заблуждение; решение № 532/2003г. ІІ г.о. ВКС с което е прието, че унищожаем е договорът, когато страната го е сключила след дадената и поддържана от съконтрахента невярна представа за правните последици на договора; решение № 2275/74г. І г.о. ВС относно грешката в предмета и грешката в мотива; решение № 862/2005г. ІІ г.о. ВКС по прилагането на чл. 29 ЗЗД.
За да отхвърли иска по чл. 28 ЗЗД въззивният съд е приел, че не е установено от събраните по делото доказателства действителната воля на прехвърлителката да не е отразена правилно при изповядване на сделката, т.е. че е налице грешка относно предмета на продажбата, предизвикана умишлено от купувача чрез въвеждане на ищцата в заблуждение. Приел е, че изразеното съгласие в момента на сключване на сделката не е засегнато от порок на волята, защото е налице пълно съответствие между съзнаваното желание и неговото външно проявление, а евентуално направената по-късно преценка, че е постъпил неправилно, не се отразява на действителността на сделката. По отношение на предявения като евентуален иск по чл. 29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на сделката поради сключването й при измама, съдът е приел, че за да се въведе едно лице в заблуждение следва да се предизвика у него погрешна представа, която не съответства на действителността. Приел е, че в конкретния случай не са ангажирано доказателства, от които да се установява твърдението на ищцата, че физическото й състояние при сключването на договора е било такова, че е могла да бъде заблудена относно последиците на извършената сделка. Съдът е приел, че сделката е изповядана от нотариуса след като същият подробно е описал предмета на договора.
Въпросът относно съдържанието на понятието „измама” по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗЗД е разрешен от въззивния съд съобразно представената от жалбоподателката и цитирана по-горе съдебна практика на ВКС. Приетото от въззивния съд, че за да се въведе едно лице в заблуждение следва да се предизвика у него погрешна представа, съответства напълно на приетото в решение № 532/2003г. ІІ г.о. ВКС, че унищожаем е договорът, когато страната го е сключила след дадената и поддържана от съконтрахента невярна представа за правните последици на договора. Относно заявеното основание за унищожаване на договора поради „грешка в предмета” по чл. 28, ал. 1 ЗЗД също не се констатира противоречие с представената съдебна практика, част от която се отнася до грешка в мотивите за сключване на един договор. Искът по чл. 27, предл. първо ЗЗД е отхвърлен поради липса на доказателства за наличието на несъответствие /грешка/ по отношение предмета на продажбата.
Останалите въпроси не съставляват въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд. На ответницата по касация К. И. В. следва да се присъдят разноските по делото в размер на 250 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 128 от 08.04.2010г. по в.гр.д. № 104/2010г.
ОСЪЖДА Х. К. К. от [населено място] да заплати на К. И. В. от [населено място], [община], сумата 250 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: