2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
С. 22.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 273/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. И. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. А. А., срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, ГО, І с-в, № 222 от 17.11.2010г. по в.гр.д. № 448/2010г., с което е отменено решението на Сливенския районен съд, № 442 от 01.07.2010г. по гр.д. № 5482/2009г., и вместо него с въззивното решение е признато за установено на основание чл. 23, ал. 1 СК, че придобитият по време на брака между страните недвижим имот – апартамент в [населено място], е лична собственост на М. Л. М..
Ответницата по касация М. Л. М. от [населено място] не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение с практика на ВС. Представя решение № 1279 от 16.05.1996г. по гр.д. № 2229/95г. ІV г.о. на ВС. Жалбоподателят не е формулирал ясно материалноправен или процесуалноправен въпрос, но от съдържанието на касационната жалба, на изложението и представеното решение на ВС се извежда въпросът може ли да се уважи иск за установяване на преобразуване на лично имущество въз основа само на показанията на един свидетел, който е близък родственик на страната. С представеното решение е прието, че не е достатъчно искът за установяване на преобразуване на лично имущество да се уважи въз основа на показанията само на един свидетел и то брат на страната. Съдът е приел, че е необходимо да се съберат доказателства за редица обстоятелства – кога е сключен бракът, колко време след това е закупен имотът, работили ли са страните и имали ли са възможност с доходите си да закупят имота, какво е било материалното положение на родителите им, и едва след цялостен анализ на тези доказателства съдът да се произнесе по основателността на иска.
ВКС намира, че не е налице соченото противоречие в съдебната практика поради различната фактическа обстановка по двете дела. В настоящия случай изводът на съда за основателност на претенцията не е изграден само и единствено на показанията на един свидетел, а след съвкупна преценка на свидетелските показания на майката на ищцата /ответник по касация/, показанията на св. В. и представените писмени доказателства – договор за дарение на парични средства и три банкови касови разписки за изтеглени от майката суми в същия размер, в деня на сделката. Напълно съвпадащите обстоятелства, установени с посочените доказателства, са дали основание на въззивния съд да уважи иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Сливенския окръжен съд, ГО, І с-в, № 222 от 17.11.2010г. по в.гр.д. № 448/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: