3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София, 21.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1418/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. С. Г. – процесуален представител на ответника по исковата молба Й. В. Й. от[населено място], област Л., против въззивно решение №187/09.7.2009 г. по гр.д.№262/2009 г. по описа на Л. окръжен съд, г.о.
С въззивното решение Л. окръжен съд е оставил в сила решение №130/15.4.2010 г. по гр.д.№1591/2005 г. по описа на Л. районен съд, г.к., пети състав, с което са уважени предявените от Д. Г. К. от[населено място] против Й. В. Й. от[населено място], област Л., обективно съединени искове с правно основание чл. 55 ЗЗД, съответно за 100 лева/частичен/ и 2000 евро.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по процесуалноправни въпроси от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Според касационния жалбоподател такива: предявен иск от нелегитимна страна; нередовности на исковата молба, свързани с императивното приложение на чл.100, ал.2 ГПК/отм./ и липсата на мотиви – чл.189, ал.2 ГПК/отм./. Сочи се, че поставените въпроси са съществени. Твърди се също така, че изложените н касационната жалба нередовности на исковата молба, неправилното конституиране на страните, липсата на мотиви, са процесуалноправни въпроси, които имат пряко отношение към правилността на постановеното решение, като в случая са се отразили пряко на изхода на спора. Излага се, че и трите процесуалноправни въпроса са постановени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд като са цитирани номерата на решенията и някои от тях са представени с изложението. Освен това се твърди, че е налице материалноправен въпрос относно нарушенията на материалния закон, а именно, че като не е постановил решение, с което да отхвърли иска като недопустим, съдът е нарушил закона. Сочи се, че в случай че съдът беше приел, че ищецът а активно легитимиран да предяви иска, то е следвало да приеме, че същият не обеднял и е следвало иска за бъде отхвърлен като недоказан. Излага се, че никъде в съдебната практика не е открит казус, при който престиращия неоснователно, да е извърши това с имущество, което не е негово собствено и не е поискано след това неговото връщане. Застъпва се становище, че следва да се приеме, че престиращият е обеднял със стойността на тази престация.
Моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Д. К., посредством процесуалния си представител – адв. Р. Б., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че то не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо ясни и точно формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това, което касационният жалбоподател сочи като въпроси представлява перефразирани от касационната жалба оплаквания. Освен това същите са поставени бланкетно. Тези оплаквания следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №187/09.7.2010 г. по гр.д.№262/2010 г. по описа на Л. окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№7326/11.8.2010 г., подадена от процесуалния представител на ответника по исковата молба Й. В. Й. – адв. С. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: