3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
С. 25.05.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 149/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от М. С. – прокурор в Окръжна прокуратура – В., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, № 1456 от 29.11.2010г. по в.гр.д. № 1363/2010г., в частта, с която е оставено в сила решението на Варненския районен съд, ГО, 24 с-в, № 1300 от 16.04.2010г. по гр.д. № 10025/2009г. в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. на И. Д. А. от [населено място] сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение.
Ответникът по жалбата И. Д. А. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
Жалбоподателят Прокуратурата на РБ моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице съобразно критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, включително дали спирането на наказателното преследване следва да се вземе предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и следва ли обезщетяването да включва и вреди, търпени от пострадалия преди привличането му към наказателна отговорност.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените критерии за селекция на касационните жалби поради следните съображения:
Като противоречива практика по материалноправния въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, жалбоподателят сочи различните размери на обезщетението, присъдени от първоинстанционния и от въззивния съд по настоящото дело – Варненският районен съд е определил сумата 15 000 лв., а въззивният съд я е намалил на 10 000 лв. Изложеното не съставлява противоречие в съдебната практика. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК включва влезли в сила съдебни решения. Не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси – ТР № 1/2009г., т. 3.
По останалите два въпроса не се представя противоречива съдебна практика, нито се обосновава значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. ВКС намира, че поставените въпрос са решени от въззивния съд при точно прилагане на закона. Основанието за присъждане на обезщетение поради незаконно обвинение не е отпаднало в периода на спиране на наказателното производство за издирване на един от обвиняемите съучастници. В конкретния случай в периода на спирането незаконно обвиненият ответник е търпял не по-малко морални вреди от наказателното преследване макар и да не се извършвани по отношение на него следствени действия.
Предварителното следствие е било образувано с постановление на Районна прокуратура – В. от 17.11.1997г. срещу три лица, едно от които е ответникът по жалбата И. Д. А.. При определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид периода след образуване на следственото дело и извършените по отношение на ответника следствени действия в качеството му на заподозрян, като е съобразил и дългия срок на предварителното разследване – обвинителният акт е внесен в съда на 19.09.2008г. Въпросът следва ли обезщетяването да включва и вреди, търпени от пострадалия през този период, до привличането му като обвиняем, е разрешен от въззивния съд при точно спазване на разпоредбата на чл. 2, т. 2 З., която посочва изрично образуването на наказателно производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, № 1456 от 29.11.2010г. по в.гр.д. № 1363/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: