3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 23.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №222/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Г. Б. – процесуален представител на Я. Н. Г. от[населено място] против въззивно решение №248/05.11.2010 г. по гр.д.№388/2010 г. по описа на С. окръжен съд, І-ви граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №589/05.6.2010 г. по гр.д.№569/2010 г. по описа на С. районен съд, ІІ-ри граждански състав, с което определен режим на лични контакти на бащата Я. Н. Г. с детето К. Я. Н. всяка първи трета седмица от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа в съботни дни, на основание чл.127, ал.2 СК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поради това се застъпва становище, че са налице касационни основания, визирани в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК и атакуваният съдебен акт подлежи на касационно обжалване. Излага се, че въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с константната съдебна практика относно определяне за бащата на малолетното дете на режим за лични контакти само два пъти месечно, а именно – всяка първа и трета събота от 10,00 часа до 18,00 часа, без да е предвидено преспиване на детето при бащата. Като противоречиви на атакуваното решение се сочат решение №179/20.02.2009 г. по гр.д.№145/2008 г. на ВКС, V г.о. и решение №281/27.3.2009 г. по гр.д.№55/2008 г. на ВКС, І г.о., както и две решения на Русенския районен съд и Дуловския районен съд.
Ответницата по касация – М. К. Г., посредством процесуалния си представител – адв. М.-П., е депозирала отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното решение. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е решаващ за изхода от спора, а се свежда до излагане на мнение на касационния жалбоподател относно определения от въззивната инстанция режим на лични контакти между него и детето.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК като са съобразени фактите и обстоятелствата, обусловили изводите на въззивната инстанция. Определянето режима на лични контакти по визираната правна норма е различно за всеки отделен случай, поради което атакуваното решение не противоречи на цитираната от касационния жалбоподател практика.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №248/05.11.2010 г. по гр.д.№388/2010 г. по описа на С. окръжен съд, І-ви граждански състав, по касационна жалба, вх.№23223/15.12.2010 г., подадена от адв. Г. Б. – процесуален представител на Я. Н. Г. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: