2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1103
С. 12.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 486/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. М. А. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Г. Г., срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 04.01.2011г. по в.гр.д. № 715/2010г., с което е потвърдено решението на Шуменския районен съд № 578 от 20.10.2010г. по гр.д. № 2457/2010г., с което е отхвърлена молбата на Ж. М. А. за промяна на личното му име от Ж. на А..
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС взе предвид следното:
Въззивният съд е отхвърлил молбата на Ж. А. за промяна на личното му име по съображения, че не е налице нито една от предпоставките на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Приел е, че личното име на молителя не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, нито са налице важни обстоятелства за промяната му. Свидетелските показания възпроизвеждат твърдения на молителя, а не лични възприятия. Свидетелството за кръщение доказва с какво име е бил записан в книгите за кръщения, но не и че е известен в обществото с името, получено при С. кръщение. Субективното отношение на молителя към носеното от него име и силното му желание да носи полученото при религиозния ритуал име не представлява важно обстоятелство за допускане на исканата промяна.
Жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради противоречие в съдебната практика по въпроса дали субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за развитието на правото на въпроса доколко несъобразяването с личните, субективни основания на лицето да носи определено име ограничава субективните му права по смисъла на чл. 1, ал. 3 ЗГР. В изложението са посочени две решения на ВКС, които не са приложени.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 15 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 04.01.2011г. по в.гр.д. № 715/2010г.
Указва на Ж. М. А. от [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: