5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
С. 22.12.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: М. Иванова
И. П.
като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 681/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Л. Ц. Б., подадена от пълномощника й адв С. В., и на Е. Б. Б. и Г. Е. Б., подадена от пълномощниците им адв. М. Д. и адв. Е. М., срещу определението на Бургаския апелативен съд, № 196 от 07.09.2011г. по ч.гр.д. № 224/2011г., с което е потвърдено определението на Бургаския окръжен съд, № 1645 от 05.07.2011г. по ч.гр.д. № 1222/2011г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К. по чл. 28, ал. 1 З. с цена 5 686 087 лв. чрез налагане на възбрана върху описаните в определението недвижими имоти, запор върху моторни превозни средства, банкови сметки и вземания към трети лица.
Частните жалби са постъпили в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
1. По частната жалба на Л. Ц. Б.:
Частната жалбоподателка моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по въпросите:
1. Съществува ли законова възможност за провеждане на предварителна подготовка извън рамките на надлежно образувано и започнало въз основа на решение по чл. 13, ал. 1, т. 1 З. производство, по аналогия с процесуални норми, регламентиращи реда за провеждане на досъдебно наказателно производство?
2. Може ли да започне събиране на доказателства преди вземане на решение на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 и чл. 15, ал. 3 З. за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност?
3. Необходимо ли е в решението на Комисията да е указан срок за провеждане на производството, съгласно чл. 15, ал. 2 З.?
4. Следва ли да бъде изискана писмена декларация по чл. 17 З. от лицето, което дава възможност да се представят доказателства пред К. за законността на придобитото от него имущество?
5. Следва ли Комисията да посочи в решението и мотивираното искане и наличните други източници на средства на Е. Б. и Л. Б., данни за което да събере съобразно правомощията си?
По първите два въпроса относно възможността за провеждане на предварителна подготовка преди започване на производството по чл. 13, ал. 1, т. 1 З., въззивният съд е приел, че съгласно дадените правомощия на Комисията в Правилника за нейната дейност, за да има основание да образува производство по реда на З. териториалните дирекции извършват предварителна проверка по образувана по тях преписка за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Тази проверка съгласно чл. 21 от закона започва въз основа на изпратено до съответната ТД уведомление от органите на досъдебното производство за започнало наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал. 1 З.. Въз основа на постъпилото уведомление и извършената проверка директорът на съответната ТД изготвя доклад до комисията за налагане на обезпечителни мерки като представя пред комисията и събраните доказателства по реда на З.. В случая този ред е спазен.
На първо място следва да се отбележи, че поставените въпроси не са от значение за решаването на делото. В производството по налагане на обезпечителни мерки по чл. 22 З., съгласно препращането в чл. 22, ал. 2 от закона към правилата на ГПК, се проверява само вероятната основателност на искането. Независимо от това следва да се отбележи, че не се констатира твърдяното противоречиво решаване на въпросите. За установяване на противоречива съдебна практика частната жалбоподателка представя две определения /на Сливенския окръжен съд по гр.д. 577/2009г. и определение по гр.д. № 801/2008г. без вписване на постановилия акта съд/, върху които липсва отбелязване за влизането им в сила. Поради това и съгласно т. 3 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС приложените съдебни актове не установяват наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Задължителна съдебна практика по тези въпроси също не е представена.
Третият от поставените въпроси също не е от значение за решаването на делото, освен по изложените по-горе съображения и поради това, че в случая срокът по чл. 15, ал. 2 З. е спазен, дори и към него да се включи периодът на предварителната проверка.
По четвъртия въпрос въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 17 З. дава възможност на Комисията да изисква декларация за установяване на посочените обстоятелства, но това не е въведено като задължение на комисията, тъй като същите обстоятелства могат да се установят и с други доказателства.
Разпоредбата на чл. 17 З. е диспозитивна –органите на комисията имат право да изискват от проверяваното лице писмена декларация за посочените в чл. 17, ал. 1, т. 1-5 З. обстоятелства. Съдът е приложил разпоредбата в точния й смисъл и не се налага промяна на съдебната практика.
Последният от поставените въпроси касае обосноваността на съдебния акт и не е материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, че материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
2. По частна жалба на Е. Б. Б. и Г. Е. Б.:
Частните жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите:
1. Длъжен ли е съдът в производството по обезпечение на бъдещ иск да изследва редовността на искането на К. относно пълнотата на извършената проверка за доходите на проверяваните лица?
2. Допустими ли са в обезпечителното производство по З. доказателства, събрани от К. преди вземане н решение за образуване на производство по проверка имуществото на проверяваните лица?
3. Трябва ли към момента на искането за допускане на обезпечение молителят да е направил логически изводи за несъмнена връзка между придобиване на конкретно имущество от конкретната престъпна дейност на лицето?
4. Попадат ли малолетните лица като трети лица, на които е прехвърлено имущество през проверявания период в приложното поле на чл. 8 З. предвид обстоятелството, че законът изисква знание у третото лице за придобито от престъпна дейност имущество?
Към изложението са приложени определение № 484/2011г. ІV г.о. ВКС и определение 0 21/2009г. ІІ г.о. ВКС. С първото то тях съдът се е произнесъл по въпроса може ли да се проведе производството по чл. 22, ал. 1 З. след настъпила реабилитация спрямо проверяваното лице, а с второто – относно изискванията за редовност на искането по чл. 28 от закона. Прието е, че искането следва да бъде мотивирано и обосновано.
Първият от поставените въпроси – доколко пълна е проведената проверка от комисията, не е предмет на настоящото производство по налагане на обезпечителни мерки, поради което така формулираният въпрос не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По втория от поставените въпроси бе отговорено при разглеждане на жалбата на Л. Б..
Третият въпрос е от значение за решаването на делото, но не се установява противоречивото му решаване, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В. съд е разгледал като редовно направеното искане от комисията, като е приел, че е необходимо и достатъчно в това производство молителят да докаже вероятната основателност на иска. Установяването на несъмнена връзка между придобиване на конкретно имущество от конкретната престъпна дейност на лицето не е предмет на това производство.
Последният материалноправен въпрос е от значение за решаването на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като не са налице предпоставките, визирани в т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС за промяна на съдебната практика, изразена в обжалваното решение. Чл. 8, ал. 1 З. визира роднините по права линия без ограничение на възрастта. Поставеният въпрос касае дееспособността на малолетните лица, уредена в чл. 3, ал. 2 ЗЛС. Като е приел за основателно искането на комисията в частта относно открит на сина на проверяваните лица влог през проверявания период, със средства на родителите му, за които няма данни за законен източник, въззивният съд е приложил разпоредбите на чл. 8 З. и чл. 3, ал. 2 ЗЛС в точния им смисъл.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския апелативен съд, № 196 от 07.09.2011г. по ч.гр.д. № 224/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: