О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. С. ,25.02.2011г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 506/ 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
С. С. С., А. С. В., И. С. Д. и Ц. С. Ц. са обжалвали определението на Софийския апелативен съд № 1536 от 08.10.2010г. по гр.д.№ 1320/2010г. , с което е потвърдено определението на Софийския градски съд от 24.06.2010г. по гр.д.№ 2532/2010г. , Гражданско отделение, 11 състав по чл.129 ал.3 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение, преграждащо развитието на делото и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени въпросите доколко и в какви предели съдът може да дава указания на ищеца да отстрани нередовност на искова молба, преклузивни или инструктивни са сроковете давани от съда за изпълнение на указанията, необходимо ли е с оглед ефективното упражняване на правото на защита на страната дадените от съда срокове да започнат да текат от датата на издаваните от съда документи , необходимо ли е при определяне на сроковете за изпълнение за указанията съдът да разграничи дали те зависят единствено от страната или от държавен или общински орган или трето лице и трябва ли съдът да взема предвид, че при определени случаи страната не носи вина за забавеното изпълнение на указанията.
Така поставените въпроси сведени към конкретната хипотеза не обосновават извод за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по типичен и често срещан в практиката случай на подадена искова молба, без към нея да е приложен вносен документ за дължимата държавна такса, както се изисква от чл. 128 т.2 ГПК. Това представлява нередовност на исковата молба , която съдът е длъжен да констатира и да я остави без движение като укаже на ищеца да отстрани нередовността в посочения в закона едноседмичен срок – чл.129 ал 2 ГПК. Срокът е процесуален, а процесуалните срокове както в правната теория, така и в съдебната практика се определят като преклузивни. Действията, извършени след изтичането на процесуалните срокове не могат да се вземат предвид от съда на основание чл.64 ал.1 ГПК. В този смисъл е дългогодишната и непротиворечива практика на ВКС, както по отменения, така и по действащия ГПК, които съдържат идентични разпоредби за редовността на исковата молба и последствията от неотстраняването й: решение № 56 от 3.II.1995 г. по гр. д. № 708/94 г. на ВС, 5-членен с-в, ТР № 63 от IX.1984 г., ОСГК, ТР № 6а от 6.I.1955 г. по ч. гр. д. № 138/54 г., ТР 1/2001г. на ВКС, ОСГК т.4, определение № 22 от 15.01.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 527/2009 г., II г. о., ГК и много други, в които се приема, че при процесуално бездействие на страната в срока по чл.129 ал.1 ГПК исковата молба, заедно с приложенията се връща.
В обжалваното определение е спазена цитираната практика, съдът е дал указания на ищците да внесат държавна такса, по тяхно искане е продължил срока по чл.129 ал.2 ГПК с още тридесет дни, издал е на 15.04.2010г. удостоверение за снабдяване с данъчна оценка на имота по молбата от 13.04.2010г. с което е уважил всички искания на ищците във връзка с отстраняване нередовността на исковата молба. Поставените принципни въпроси, които най общо се свеждат до изпълнение на задължението на съда да съдейства на страните при упражняването на техните процесуални права заобикалят единствения относим към решаващият извод за допустимостта на производството факт, а той е, че съдебното удостоверение за снабдяване с данъчната оценка на имота , е получено от ищците повече от месец след изтичане на срока по чл.129 ал.1 ГПК, от което следва че неотстраняването на нередовността на исковата молба се дължи единствено на тяхното процесуално бездействие. С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК – поставените въпроси не са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, не се разрешават противоречиво от съдилищата, не изискват прилагане на неясни правни норми, нито е налице необходимост от промяна на дългогодишното им еднообразно тълкуване в практиката.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд № 1536 от 08.10.2010г. по гр.д.№ 1320/2010г. , с което е потвърдено определението на Софийския градски съд от 24.06.2010г. по гр.д.№ 2532/2010г. , Гражданско отделение, 11 състав по чл.129 ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: