2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 996
София 14.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 671/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. С. от гр. Р., упражняваща търговска дейност като ЕТ „Т. – М. Д.”, приподписана от пълномощника й адв. И. Ц. Ц., срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд, № 156 от 08.01.2010г. по в.гр.д. № 370/2009г., с което е потвърдено решение № 259/14.10.2009г. по гр.д. № 956/2009г. на Разградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Д. С. в качеството й на ЕТ „Т. – М. Д.” срещу М. М. Николов и М. Д. Н. иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 1 645,27 лв. обезщетение за забава при изпълнение на задължение по договор за заем като погасен по давност, и за сумата 1003,72 лв. като погасен с възражение за прихващане с насрещно задължение за връщане на недължимо платена неустойка.
Ответниците по касация М. М. Николов и М. Д. Н., двамата от с. Трапище, Община Л., Област Р., в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК не е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Такъв въпрос не е формулиран и в касационната жалба, която съдържа доводи за наличието на основания по чл. 281 ГПК за касационно обжалване – неправилност на съдебния акт поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че е налице противоречие на въззивното решение със съдебна практика, но не сочи по кой правен въпрос.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд. Ответниците са направили искане за присъждане на разноските по делото, но в представения договор за правна защита и съдействие не е посочено да е внесена сума, поради което разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Разградския окръжен съд, № 156 от 08.01.2010г. по в.гр.д. № 370/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: