3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.349
С., 20.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 1299/2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. А. Б., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г възз. с-в, № 5225 от 12.07.2012г. по в.гр.д. № 3798/2012г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 56 с-в, № 92 от 17.08.2011г. по гр.д. № 49412/2010г. с което са уважени предявените от А. А. Г. срещу [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответницата по касация А. А. Г. от [населено място] в представения от пълномощника й адв. П. Т. писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационната жалба в частта относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е съединен кумулативно с главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради което предвид акцесорния му характер касационната жалба е допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради противоречие с решение № 854/2006г. по гр.д. № 2670/2003г. ІІІ г.о. ВКС и поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпросите: „с какви доказателствени средства се установява обстоятелството, че работникът е останал без работа за периода на претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ” и „ копието от трудовата книжка или само отделни страници от нея без да е извършена констатация от страна на съда с оригинала, годно доказателство ли е за установяване на това обстоятелства”. Прилага посоченото по-горе решение.
ВКС намира, че не е налице твърдяното от касатора противоречие в съдебната практика. В приложеното решение е отразено, че ищцата е представила единствено копие от стр. 6 и 7 на трудовата си книжка, на които е отразен трудовият стаж и датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, но от този документ не се установява оставането без работа по трудово правоотношение през процесния период. В настоящия случай е представено освен копие от трудовата книжка и регистрационна карта на А. Г. от Бюро по труда, извършена е и констатация по оригинала на трудовата книжка в с.з. на 12.05.2011г. и е констатирано, че след вписване на трудовото правоотношение с ответника няма други вписвания за започнато друго трудово правоотношение. От изложеното е видно, че двете решения са постановени при различна фактическа обстановка, поради което не е налице твърдяното противоречие.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради създадена съдебна практика по прилагането на чл. 225, ал. 1 КТ от ВКС с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. С решение № 517/08.07.2010г. по гр.д. № 335/2009г. ІV г.о. ВКС е прието, че оставането без работа след уволнението може да се доказва с всички доказателствени средства, включително с трудовата книжка и удостоверение от бюрото по труда. С решение № 132/11.03.2011г. по гр.д. № 1513/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 272/31.05.2011г. по гр.д. № 30/2011г. ІV г.о. ВКС е прието, че достатъчно доказателства за оставането без работа е констатацията по трудовата книжка, в която няма отбелязване за започване на работа по друго трудово правоотношение.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. Ответницата по касация е направила искане за присъждане на разноските по делото, но не е представила доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г възз. с-в, № 5225 от 12.07.2012г. по в.гр.д. № 3798/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: