4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 659
С., 10.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1673/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. В. от [населено място], подадена от процесуалния й представител адв. И. М., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б с-в, от 30.05.2011г. по в.гр.д. № 14180/2010г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, І ГО, 42 с-в, № І-42-99 от 12.08.2010г. по гр.д. № 25547/2009г., с което е осъдена П. Д. В. да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на И. С. Д. сумата 11 456 лв. ведно със законната лихва от предявяването на иска.
Ответникът по касация И. С. Д. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от И. С. Д. против П. Д. В. иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на собствените на ищеца 440/730 ид. части от недвижим имот, находящ се в [населено място], през периода 10.08.2005г. до 20.05.2009г., въззивният съд е приел, че е установено правото на собственост на ищеца върху имота, придобит по дарение, и ползването от ищцата на процесната част от имота. За правно ирелевантно е приел обстоятелството дали ответницата е създавала пречки за ищеца да ползва имота, тъй като ползвайки го във всички случаи тя се е обогатила за сметка на ищеца. Поради това е приел, че ответницата дължи на ищеца обезщетение съобразно средния пазарен наем за имота, определен по заключението на тройната съдебна експертиза. Относно възражението за право на задържане съдът е приел, че същото не следва да се разглежда, тъй като правото на задържане има акцесорен характер спрямо вземането за подобрения и произтича от него. Възражение за право на задържане може да се прави само, ако в производството е предявена претенция за заплащане на подобрения под формата на насрещен иск или възражение, или ако претенцията за заплащане на подобренията е разгледана в друг процес и има сила на пресъдено нещо, но не и с оглед бъдещото предявяване на такава претенция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът П. Д. В. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по няколко въпроса:
1. Липсата на мотиви, с които да се обоснове извода на съда по фактическите твърдения на страните и приетото без всякакви мотиви от съда ползване на имота от страна на ответницата и представляващо съществено нарушение на процесуалните правила, обосновава ли правилен извод на съда? Прилага съдебна практика – решение № 129/1986г. І г.о. ВС с което е прието, че декларацията в съобразителната част на решението, че дадено положение се приема за установено или за неустановено, не представлява мотиви; решение № 923/1960г. ІІІ г.о. ВС и решение № 752/1988г. ІІІ г.о. ВС в същия смисъл, и ППВС № 1/1953г. за формата и съдържанието на решението и присъдата.
2. Дали в хипотезата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД обедняването на ищеца се свързва с това дали той е изразявал воля за ползване на имота, за което ответникът да е създавал пречки за ползването му и факта дали ищецът е заявявал намерение да извърши действия на ползване на имота, респ. дали ответникът е пречил или не на това ползване е въпрос без правно значение. К. счита, че приетото от съда по този въпрос противоречи на приетото с ППВС № 1/79г.
3. През призмата на акцесорния характер спрямо вземането за подобрения, прието от съда, следва ли да се разглежда възражение за прихващане само, ако в производството е предявена претенция за заплащане на подобрения под формата на насрещен иск? Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че по първия от поставените въпроси не е налице противоречива съдебна практика. Приложените съдебни решения и ППВС № 1/1953г. са постановени при действието на отменения ГПК. Чл. 272 от сега действащия ГПК дава възможност въззивният съд да мотивира решението си като препрати към мотивите на първоинстанционния съд, когато потвърждава решението му. В случая въззивният съд се е възползвал от тази възможност като изрично е посочил, че прилага чл. 272 ГПК, и наред с това е изложил мотиви по наведените в жалбата доводи.
Вторият от поставените въпроси не е решен в противоречие с ППВС № 1/79г. относно елементите на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. В т. 5 на постановлението е прието, че обогатяването не е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти. Обогатяването е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Приетото от съда по този въпрос е в съответствие със задължителната съдебна практика, изразена както в посоченото по-горе ППВС, така и в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Така например с решение № 129/2012г. по гр.д. № 1415/2010г. ІV г.о. ВКС е прието, че без правно значение е дали ограничавайки правата на другите съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или е допуснал трети лица да я ползват на възмездно или безвъзмездно основание; решение № 55/2012г. по гр.д. № 652/2011г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин и обстоятелството дали той получава добиви от вещта е без значение за иска по чл. 59 ЗЗД, чрез който не се търси връщане на добивите, а обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователно обогатяване на ползващия се от неговата вещ.
Третият въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като съдържа условие, което в настоящия случай липсва. По делото не е направено възражение за прихващане, нито е предявен насрещен иск. Иск за заплащане на стойността на подобрения не е уважен и в отделно производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б с-в, от 30.05.2011г. по в.гр.д. № 14180/2010г.
ОСЪЖДА П. Д. В. от [населено място], да заплати на И. С. Д. от [населено място], с Б., сумата 1000 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: