3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
С. 18.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. П.
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1522/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма][населено място], подадена от пълномощника адв. П. Ш., срещу въззивното решение на С. градски съд, ІІ „А” възз. с-в, от 26.02.2010г. по в.гр.д. № 1323/2008г., с което е отменено решението на С. районен съд, 69 с-в, № 110 от 11.02.2008г. по гр.д. № 4440/2007г., и вместо него е постановено решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против П. Г. М. иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата 4378,13 лв. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на сумата 487,99 лв.
Ответникът по жалбата П. Г. М. от[населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС намира следното:
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че не е установена по несъмнен начин липса на стоково-материални ценности в Супермаркет – район К., чийто управител е бил ответникът. Приел е, че ищецът [фирма] не попада сред субектите, посочени в чл. 4 на Закона за държавната финансова инспекция, нито представеният акт за начет е изготвен от предвидените в закона органи – финансовите инспектори, поради което същият не се ползва с доказателствена сила, противопоставима на ответника. Актът и приложенията към него, като изхождащи от ищеца и съдържащи изгодни за издателя му факти, представлява частен документ, чиито констатации подлежат на доказване. По делото не е представен инвентаризационен опис, който отразява резултатите от броенето на фактически наличности, а тези обстоятелства са спорни. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че са установени грешки при броенето /четците са давали нулеви стойности на цената и нулеви стойности на количествата/, които са констатирани впоследствие. След анализ на изслушаните по делото единична и тройна експертиза съдът е възприел заключението на разширената експертиза, че не може по категоричен начин да се посочи каква е стойността на наличната стока в обекта към 27.04.2006г. по отчетни данни. Въз основа на допълнителното заключение на експертизата съдът е приел, че констатираните при инвентаризацията разлики могат да се дължат на неправилно отчитане от страна на Ф., на грешки на четеца при преброяването на стоките /което обстоятелство се установява и от св. Д./, след като при инвентаризацията не е извършено фактическо преброяване и измерване на стоките.
Жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване поради противоречиво решаване от съдилищата на въпросите: „как се констатират липсите по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ” и „как следва да се доказва в процеса установяването на липсите в имуществото на дружеството-работодател и не следва ли съдът да преценява в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства в подкрепа на твърдението за наличието на липси”, за което представя съдебна практика. На следващо място моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите „каква доказателствена сила притежава съставения и приложен по делото акт за начет” и „считат ли се за доказани неоспорени от ответника неизгодни за него факти”, по които липсва съдебна практика.
За наличието на противоречива съдебна практика по първите два въпроса касаторът е представил решение № 1281/2008г. V г.о. ВКС с което е направено разграничение между отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и по Закона за държавния финансов контрол /отм./, решение № 1304/2005г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че при липси се презумира причиняване на щетата от отчетника, в чиято тежест е да установи, че не е причинил щетата или че това не е извършено виновно, и решение № 801/2000г. ІІІ г.о. ВКС с предмет иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ с което съдът също се е произнесъл относно презумпцията за вина на отчетника и прехвърляне върху него на доказателствената тежест за установяване на твърдението, че не е причинил щетата.
Въз основа на изложеното съдържание на въззивното решение и на приложената съдебна практика, ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречиво решаване на поставените въпроси относно констатирането на липсите и тяхното доказване. Така както е прието и в решение № 1281/2008г. V г.о. ВКС въззивният съд е разграничил отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ от тази по ЗДФИ, приел е, че липсата може да се установи чрез вътрешна ревизия в предприятието, и правилно е определил доказателствената тежест за оборване на презумпцията за виновност на отчетника. По поставения въпрос за извършената от въззивния съд преценка на събраните по делото доказателства, следва да се има предвид разрешението, дадено с ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 1, че въпросът по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите „каква доказателствена сила притежава съставения и приложен по делото акт за начет” и „считат ли се за доказани неоспорени от ответника неизгодни за него факти”. По първия от поставените въпроси е налице многобройна съдебна практика, включително и представените с жалбата решения, съгласно която при констатирана липса действа презумпцията за причиняване на щетата от отчетника и за неговата вина, и се обръща тежестта на доказване. Не са налице предпоставките, визирани в т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС за изменение на съдебната практика. Въпросът дали се считат за доказани неоспорени от ответника неизгодни за него факти не е от значение за решаването на делото, тъй като ответникът П. М. е оспорил изцяло предявения иск с оспорването на фактическите констатации на ревизионния акт поради начина на извършване на инвентаризацията /липса на позиции на бракуваните стоки и др./.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, ІІ „А” възз. с-в, от 26.02.2010г. по в.гр.д. № 1323/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: