О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1084
София 08.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 782 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Т. К. от гр.София, чрез процесуалния представител-адвокат М. против въззивно решение № 240 от 23.03.2010г. по в.гр.д.№ 843 по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 9.01.2008г. по гр.д. № 1446/07г.на Софийски градски съд,ГК І-4 състав,с което е отхвърлен първоначално предявения от К. Т. К. против К. П. Г. иск по чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 10 001лв./предявен като частичен от пълния в размер на 50 000лв./, уважен е предявения насрещен иск като е осъден К. Т. К. да заплати на К. П. Г. сумата от 30 000лв.,на основание чл.45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени му неимуществе-ни вреди,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 10.10.2007г до окончателното й заплащане и е отхвърлен насрещният иск за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв.и са присъдени следващите се разноски.
В представеното изложение-като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените два въпроса:1.дали определения от съда размер на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД и дали има санкционен характер,както и 2.за съотносимостта за решаването на настоящия спор на влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 3619/2008г.на СГС.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с която се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че като е казал на ищеца, в ефир:”Това е поредната клевета, направена от тебе”, ответникът не е осъществил деликт,тъй като с това действие не е осъществил състава на деянието „клевета”,по смисъла на чл.147 от НК. Съдът е счел,че ответникът – е казал истината като е заявил,че ищецът го клевети,отправяйки му обвинение,че е дал подкуп на директора на държавната телевизия.Мотивирал се е с влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 3619/2008г. на СГС,с която ответникът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.304а,във вр.с чл.304 от НК, за това,че„през месец януари 2004г.в гр.София е предложил на длъжностно лице,заемащо отговорно положение-К. Г. генерален директор на Б. дар-два броя записи на заповед,издадени от подсъдимия на 5.01.2004 г. с падежи съответно на 15.12.2004г.и 15.03.2005г.за сумите 375 000лв.и 50 000лв.,чрез поемане от Г. на лично задължение за плащане,за да не извърши К. Г. действие по служба –да не сключи договор за търговско представителство с „В. И. България” ООД”. Отхвърлил е иска поради липса на противоправност на деянието.За да счете предявения насрещен иск за основателен-въззивния съд е приел едно от изявленията на ищеца по повод на ответника като клевета,а останалите е квалифицирал като обидни и унизителни,накърняващи достойнството на адресата.При преценката си за размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е отчел,че клеветата и обидите са разпространени публично пред неограничен кръг аудитория,без да бъдат предизвикани /в предаване, което е било с друга тема/,като е приел,че конкретните „отправени обвинения,квалификации и внушения за корупция” са „възприемани особено чувствително от обществеността”.Съдът е преценил,че за изпълнението на обезщетителната функция на обезщетението е достатъчно да се присъди 30 000лв.,като всеки друг по-висок размер–би променил характера на обезщетението в санкционен, което не е допустимо.
При така постановеното въззивно решение,настоящият съдебен състав намира,че не следва да се допуска подадената касационна жалба до разглеждане по същество по първия от така поставените въпроси. Отговорът на въпроса- дали определения от съда размер на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД и дали в конкретния случай-той не е със санкционен,вместо с обезщетителен характер – изисква преценка на правилността на обжалваното решение, оценка на начина,по който въззивния съд е възприел фактическата обстановка по делото и е обсъдил събраните доказателства. Съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС- касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК,като последните могат да бъдат обсъждани едва,ако съдът допусне до разглеждане касационната жалба по същество.В случая така поставения от касатора въпрос е свързан със законосъобразността на постановения въззивен акт и на това основание,не може да бъде обсъждан в тази фаза.
Вторият поставен въпрос- за съотносимостта към настоящия спор на влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 3619/2008г.на СГС- е от значение за решаването на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда,но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла,разяснен в т.4 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.147 от НК клеветата е деяние,което може да бъде осъществено под две форми- разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление,което засегнатия не е извършил. Деянието е довършено когато твърденията са възприети от трето или повече лица.За да е съставомерно-разгласените факти или обстоятелства- освен позорящи,трябва да са и неистински.Ако се установи тяхната истинност-деянието е несъставомерно. В случая – с процесната фраза: „Това е поредната клевета, направена от тебе”, се визира разгласяване, направено от ищеца за това,че ответника е дал подкуп на директора на държавната телевизия.При положение,че именно това разгласено обстоятелство е установено,че е невярно и това установяване е станало по надлежния ред- с влязла в сила присъда /тъй като има за предмет престъпление-единственият начин за установяването му е чрез произнасяне от съд/,е явно,че влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 3619/2008г.на СГС е съотносима.Тя е в пряка връзка с настоящия спор за това –дали изявлението на ответника послужило като причина за образуване на настоящето производство с правно основание чл.45 от ЗЗД е вярно или не. С влязлата в сила присъда е установено,че ищецът е отправил клевета към ответника и в този смисъл направеното изявление е вярно и процесната фраза не е клеветническа по смисъла н чл.147 от НК. Това са релевантните факти за решаването на спора.За решаването на спора е без правно значение това върху което касаторът е акцентирал: че към момента на изявлението /11.04.2007г./присъдата не е била факт,а са съществували две запис на заповеди,изявление в пресата на К. публикации в пресата,от които Прокуратурата се е самосезирала.
С оглед на горното и като намира,че не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.208 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като поставените въпроси не са такива,че разглеждането им да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и не дават основание да се счете,че законите са непълни, неясни или противоречиви,така че да съществува необходимост да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 240 от 23.03.2010г. по в.гр.д.№ 843 по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.